Оказва се, че в настоящия случай, партийните кандидат-депутати от трета позиция надолу са дискриминирани и имат по-малко права дори от един независим кандидат за народен представител. Защото няма да фигурират в бюлетината, където ще фигурира той. Тогава как всъщност ще гласуваме за тях? След като ги няма?
Според чл. 10 от Конституцията “Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат възоснова на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване”, а според глава Трета, чл. 67. (1) от Основния закон “Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ”. Освен това и в Изборния кодекс е записано, че:
Раздел Трети, Чл. 5. (1) Изборите за народни представители се произвеждат по пропорционална изборна система с кандидатски листи на регистрирани в многомандатни изборни райони:
1. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2013 г.) партии и коалиции от партии;
2. независими кандидати.
Чл. 99. (1) Кандидатите, издигнати от партии и коалиции от партии, се подреждат в кандидатски листи.
Чл. 106. (1) Кандидатите за народни представители се подреждат от партиите и коалициите от партии в кандидатски листи по многомандатни изборни райони.
Дори студентите по право знаят, че членовете и алинеите на един закон трябва да имат вътрешен интегритет и да не се бият едни с други, а всеки законодателен акт задължително трябва да е в хармония с изискванията и разпоредбите на Конституцията. Така ли е сега? Нима някой ще дръзни да твърди, че в посочения случай има равнопоставеност в отношението на гласоподавателите към кандидатите и на самите кандидати към избирателя?
Какъв е смисълът партиите да подреждат своите листи, да правят вътрешни избори и номинации, да водят дебати по телевизията след като в момента на върховния изборен акт, който узаконява волята на народа – представителите им се изпаряват в небитието? Избирателните листи се превръщат в “извадки”, а едни кандидат-депутати, които по презумпция са равни пред закона, стават по-кандидати от други?
Нима избирателните листи, рекламните кампании, скъпосотруващите клипове и т.н. се правят само, за да бъдат регистрирани тези листи и след това качени на партийните сайтове? Присъствието им там изобщо не гарантира честността на вота особено в страната на купуваните гласове и избирателни секции. Кой например ще гарантира и проследи дали съставът на следващия парламент ще отговаря на състава и подредбата на кандидат-депутатските листи и на подадените за тях бюлетини?
Чрез какви механизми ще се извърши този контрол и как отделният гражданин ще може да го осъществи, след като ще гласува “на сляпо”?
Екзотиката, която описвам не е измислена от ЦИК. Тя фигурира като резултат от изменението на чл.166, 1 (4) от Изборния кодекс, (Бр.17 на “Държавен вестник” от 2013 г. ) където дословно е записано, че “ бюлетините съдържат имената на кандидатите, заемащи първите три места в кандидатската листа на партията или коалицията от партии или името на независимия кандидат.”
Не си спомням точно този акт на законотворците да е бил обсъждан в НС. Но имам памет за епичните битки за преференциалното гласуване, което би позволило на гражданите да зачеркват и пренареждат кандидатите за народни представители по свое усмотрение и избор. Защото нали уж се стремим към повече демокрация и овластяване на народа?
Сега изведнъж се оказва, че не само няма преференциално гласуване, но и самите кандидати ги няма в бюлетините за гласуване. Ако не беше смешно, щеше да е много, много тъжно.
В страната на корупцията, наречена България, бюлетините вече приличат на чекове. В тях в зависимост от “капитала” на първите трима, получаваш в брой или не получаваш – останалите.
А демокрацията или по-скоро нейното отсъствие се измерват в сантиметри. И хиксчета.
Явно това са имали предвид законотворците, когато са изхвърлили от бюлетините тези, за които уж гласуваме.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.