Превръща ли се България в гадаринска земя?

Мили приятели! Вече ми става все по-трудно да потискам погнусата и презрението си от всичко, което ме трови в настоящата българска действителност. Все по-трудно намирам нужните думи, мисли и послания, с които да изразя кошмара, който ме заобикаля. Като творец, който обича изящната словесност, и най-често се изразява в стихове, аз вече стигнах до пълно изтощение да изразявам поетичния си протест спрямо това жестоко статукво, което всички сме заставяни да приемем за даденост. Страшният печат на несправедливостта и безнаказаността, за съжаление, не се приема еднозначно от всички българи. Народът ни е тотално разделен от всевъзможни алтернативи, влияния и екстремни противопоставяния. Липсата на единна национална кауза, която да сплоти всички българи, лично за мен, ще се окаже като най-жестокият проблем за нашето развитие като народ и общество. Капсулирани и радикализирани - само след две седмици българите отново ще упражнят правото си на глас, за да изберат депутатите от следващия парламент. Едни пак ще заложат на поизветрялата харизма на Бойко Борисов, а други ще дадат гласа си на БСП, Атака, ДПС, ДСБ, БГ или на куп други партии и сдружения. Скандалите, мръсотията, подлостите и задкулисните игри ще вкопчат нокти в изнурената психика на българина, за да го завлекат не в територията на одобрението, а в риториката на отрицанието. Тъй щото възмутеният гласоподавател да не отиде пред урната "за" определена политическа сила, но "против" такава. Модел, който веднъж вече се състоя преди четири години, когато едно изказване на Ахмед Доган мобилизира протестния вот на много българи. Този път обаче разочарованието от системата е по-страшно от предишното, тъй щото си мисля, че апатията и безразличието ще накарат един внушителен процент от потенциални избиратели да си останат вкъщи, отвратени от мерзостта и двуличието на българския политически модел. Високата процентна бариера, която унищожава възможността за влизане в парламента на малките партии, ще накара много българи да се откажат от гласуване, защото в крайна сметка гласовете им ще се прелеят пропорционално в процентите на големите партии, прескочили бариерата. И ако някой е решил да хареса носителите на нови идеи и послания, за да им даде доверието и гласа си, то самата система предварително го е дамгосала като аутсайдер - точно така, както малките рибни пасажи в морето нямат никакво значение пред огромния кит или акула. Но тук непременно искам читателите ми да видят заглавието на това послание, а именно:
Превръща ли се България в Гадаринска земя?
За незнаещите и непросветените ще кажа, че тази Гадаринска земя е записана в Новият Завет на нашия Спасител Христос, и е свързана с една твърде поучителна случка. Някога Господ се качил на една ладия с учениците Си и отплавал с нея отвъд Галилейското езеро, като по време на плаването ги сполетяла страшна буря, която Господ смъмрил с Гласа Си, тъй щото вълните на езерото мигновено утихнали. А когато Спасителят стъпил на Гадаринската земя, там го пресрещнал обсебен от бесове човек, който Му признал, че се нарича Легион. А името му отговаряло съвършено точно на обсебването му. Та този дивак бил в толкова ужасно състояние, че крещял в безумие, живеел в гробищата и се изпосичал с камъни. Не било възможно да бъде успокоен или да бъдат укротени бесовете му. Човеците го връзвали с железни вериги, но той ги разкъсвал и всякога бил за ужас и заплаха на тамошните жители. И ако си представим тялото на този нещастник, в което живеели два хиляди бяса, то със сигурност това тяло е било подложено на страшно страдание, защото телесните му части се управлявали от много нечисти духове, всеки от които искал да има по-силен контрол от другите. Само можем да предполагаме в каква агония и конвулсии се е тресял обсебеният от Легион.
А имаме ли ние мъдростта да съотнесем това обсебване на страдалеца до днешната политическа ситуация в България? Как може народ от седем милиона българи да е разделян от толкова много бесове? Как може в един град да се изсипят по няколко политически партии и всичките те да си имат публиката, последователите и подкрепата? Как може думата "долу" да се е превърнала в най-експлоатираната мантра преди избори? Как предизборните бесове масово разкъсват уж единният народен организъм, когато лявата ръка безжалостно бие дясната, а дясната не й остава длъжна и я дращи до кръв? Как левият и десният крак, вместо да вървят в една посока, се тъпчат и смазват по пръстите - до синини и кръвонасядания? Колко ли политически бесове са впрегнати в безмилостната битка за властта? Колко кал, фекалии, хули, доноси, обиди и заговори се случват в една предизборна кампания? Може ли някой да изброи коментарите в новинарските сайтове, в които платени или надъхани читатели се псуват, мразят, обиждат, отричат, проклинат и заклеймяват?
Ей Богу, колко ли измамени и обсебени сте вие, че сте превърнали сърцата си в дупки на ехидна и в обиталища на бесове? Не знаете ли, че злобата е отровата на старовременната змия, която е дявол и Сатана? Не знаете ли, че лукавият владее с цялата си сила там, където е дошло всяческо разделение между човеците? Кой си ти, силен да проклинаш несъгласния с теб, само и само да угодиш на бесовете си? Кой си ти, който търсиш съчицата в окото на брата си, а не виждаш гредата в собственото си око? Не си ли станал със злобата си част от проекта "Легион", с който дяволът превръща България в Гадаринска земя? И нима си вярваш, че театърът, който разиграват пред душата ти обиграните политици, е истински и реален? Нима мислиш, че всички те толкова много се мразят и отричат? Ами нека да продължа още малко със случката в Гадаринската земя. Защото когато Спасителят видя обсебения от бесовете, Той простря ръката Си против Легион, като му заповяда:
"Излез от него, душе нечисти!"
И всичките ония два хиляди бяса умоляваха Христос да не ги праща в бездната, но да отидат в стадото свине, които пасяха на хълма. И когато Господ им разреши, те се втурнаха и обладаха свинете, а цялото стадо се втурна по стръмнината и се издави в морето. Как мислите тогава, приятели? Тези бесове, които са силни да разделят един народ, и да обръщат брат против брата, син против баща му, и дъщеря против майка й, нямат ли си за любим прицел свинете? И не приключва ли всяко предизборно противопоставяне с това, че в крайна сметка бесовете винаги намират свинете си, а те най-често търкат банките на парламента? Не са ли били именно бесовете необходимите демонични агенти, силни да надъхват обществените настроения? Нямаме ли си примери за несменяеми депутатски кариери, в които някои се угояват и затлъстяват за осем, дванадесет, шестнадесет, двадесет години? Страшната истина е, че наистина съществува проект "Легион", който е силен да се активира на всеки четири години, с цената на тотално разделение, лукава риторика и върховно лицемерие. И тези, които уж за пред народа показват крайно противопоставяне и сблъсък на платформи и убеждения, винаги много бързо намират необходимата спойка и съгласие, когато трябва да актуализират заплатите си например...
И нека никой не мисли, че този модел на демонично противопоставяне касае само България. Нищо подобно! Легион е печатът върху целия свят, разделен от граници, раси, религии, класи, убеждения и високи стени на всякакво противопоставяне. Нашият български микромодел е изпитание за съвестта ни, за отношението ни към Доброто и Злото, към Истината и лъжата, към Святостта и лукавството.
Каква утеха тогава да имаме като българи, та дано бихме се намерили като освободения страдалец в Евангелието - смислени и осъзнати? Без всякакво съмнение има само една утеха, но за нея е нужна истинска вяра. Вяра, че рано или късно всеки ще застане пред Божия справедлив Съд, за да отговаря за делата си! Личната ми увереност е тази, че мирът с Бога е толкова по-близък за човека, колкото по-далече е сърцето му от светската власт, която е силна да погубва и помрачава устоите на морала и съвестта. Защото от многото избори, пред които сме поставени в живота си, най-важният и най-съдбоносният е да отворим сърцата си за вяра в Христос, а не в партии и идеологии, чийто дял и печалба са само в този свят, в който не пребъдваме вечно! Запомнете! Само в този преходен свят!

Ведролей