Социализъм, фашизъм, демокрация или идейната нищета на българската република

Отминалите избори за НС през май 2013 год. отново препотвърдиха идейната нищета на политическата система в Република България.

Парламентът:

 Зловещият мрак на 45-те години болшевишко робство остави огромни бели полета в идейното съзнание на българина. Основни философски и идеологически представи бяха заличени. Насаждани бяха прозрачни и примитивни митологеми, които господстват и до днес. Ето защо понятието за демокрация се възприема от бавно развиващите се политически субекти най-елементарно като свободен пазар и парламентаризъм, а фашизмът и социализмът се представят от домораслите ни идеологически демагози като две названия на едно и също явление.

Всъщност когато говорим за фашизъм и болшевизъм, трябва да сме наясно, че става дума не за противоречиви разновидности, а за диаметрално противопоставени противоположности. Фашизмът издига като най-висша цел единството и културния просперитет на нацията, докато болшевизмът целенасочено разрушава националните добродетели и ценности, робувайки на сатанинският си идеен фундамент и на произтичащия от него интерпролетарски заговор срещу монархиите и християнските народи.

Фашизмът не посяга на чистия интелект, който не е заразен с леви идеи, докато шествието на социалистическия реализъм у нас и в другите соц.страни затри и най-основните естетически понятия, налагайки измислената си и извратена схоластика. В Италия например по времето на Мусолини са отпечатани болшинството от сериозните произведения на италианската литература през XX в.(достатъчно е да споменем Габриеле д,Анунцио, херметиците Дино Будзати, Итало Звево, футуристите изцяло подкрепят Мусолини). В Германия Томас Ман по собствено желание напусна страната в резултат на някои свои идейни предубеждения, но никой не го преследва след това и не му устройва атентати с отровни чадъри като на нашия Георги Марков. Националсоциализмът разделя нациите на създатели и носители на култура, от една страна, и на нейните рушители, от друга, така че в най-дълбоката си основа той носи културно-оценъчен елемент, докато социализмът и диктатурата на пролетариата се явяват като класов тероризъм, враждебен на националните култури.

Тези две идейни системи коренно се отличават и в главната отправна точка - отношението към човека. И докато националсоциализмът издига в култ хармоничното развитие на индивида в духовно и физическо отношение(това си личи дори от "Майн кампф"- "Моята борба" от А.Хитлер, издаден за пръв път у нас след 1989 г. в осакатен вид във в-к"Литературен форум"), този човек, който представлява най-здравия темел на една нация. А социализмът пренебрегва всичко личностно, при него човекът е само икономическа единица, незначителна и незабележима мравка в безличието на мравуняка.

Икономиките на тези две държавни системи също качествено се отличават. Националсоциализмът дава простор на производствения капитал, на плодоносната частна инициатива, ограничава спекулантите и търгашите, които са пречка за развитието на националната икономика. В същото време държавата и корпоративния парламент(в Италия)ограничават безогледната експлоатация на богатите собственици спрямо своите работници, като по този начин създават силна средна класа, самочувствие и сигурност за обикновения човек.

Общото между двете държавни системи е в това, че те са диктатури от тоталитарен тип, но и в тоталитаризма комунистите държат първенство. И докато Гестапо и СС извършват репресии, дискредитиращи националсоциалистическата идея, то това не може да се каже за Италия(може би поради слабостта на еврейския елемент там и неоспоримото превъзходство на католицизма).

Що се касае до демокрацията, тя е патент на европейската култура, познат още от античността(всъщност всяка политическа система е плод на определена цивилизация и култура), но в конкретните си прояви тя е съвсем различна. Една е демокрацията в старите колониални държави(Великобритания, Холандия, Испания, Франция и др.), съвсем различна е тя в Африка и Латинска Америка. Различна е и в страните, в които бяха възпрепятствани националните идеали и обединението им, където не бяха изчерпани социалните катаклизми(в Англия тези енергии се изразходиха още по времето на Кромуел, а във Франция - при Парижката комуна), преживяха фашизма(неизразходен и изкуствено прекъснат като процес в края на Втората световна война) и комунизма(формално или реално прекъснат след падането на Берлинската стена).

В държавите с класическа демокрация от западноевропейски тип националните идеали и интереси винаги са били проблем номер едно в държавната политика!

Нищо общо няма това с криворазбраната нашенска пишман демокрация, проявяваща се вече традиционно като национален нихилизъм и предателство.

Политическата обстановка над България:

Идеологическа мъгла царува у нас наред с другите мрачини, затъмнения и налага политическите понятия да бъдат най-после уточнени, макар и в резюме. Още една тема, която би трябвало да намери място и простор в публичното пространство в близко бъдеще.