На избори като на сеир

После започна циркът. На представителите на другите партии носеха какви ли не храни, за да ги укрепяват – вафли, сокове, минерални води, тлъсти сандвичи. А аз бях оставена без обяд. Похарчих за храна дори парите си за връщане за билет. Чудех се вечерта как ще се прибера поради това. Сетиха се да ми дадат полагаемия сандвич в седем вечерта.Сандвичът беше потресаващо ужасен – въобще не ме засити. Към него имаше и бутилчица с вода. Но всичко това ми беше поднесено, непакетирано, за разлика от другите партии.

Работих в този квартал преди години. Та там имах познати. Странно, оказаха се някои от тях точно в моята секция. Пълно с народ, точно пред моята секция се тълпеше. На другите нямаше толкова. А водата в кенефите жълта, не може да се пие, ужас. Да стоим жадни ли?

Гледам, една от тоалетните беше с тоалетна чиния малка колкото бебешко гърненце.

В съседния блок имах приятелка, можех да отида при нея и да стоя там цял ден. Но тя беше в провинцията и щеше да дойде да гласува чак вечерта в седем. ИЗморих се вече, щях да припадна. Мислех да се откажа на края. Приятелката дойде да ме види. Поговорихме няколко минути и дойде време да се броят бюлетините. В моята секция с преднина пред всички беше БСП-то. Чух от хората, че и млади гласуват за социалистите – това си беше селски, комунистически квартал.

Аз не можах да гласувам. Позволявало се да гласуваш там, където си в момента, само , ако си охранител или член на избирателна секция, тоест професионално ангажиран. Иначе в района си само можеш да идеш.

Дойде ред и на протоколите. Започнахме да ги разпечатваме. Принтерите бяха куча марка, ужасни, но все пак не толкова, колкото на други места. Успяхме все пак. Помолих се да намеря начин да се прибера тогава по нощите в центъра. Обясних на отговорника си, че нямам пари за билет. Даде ми левче и се качих на метрото. Щастие, прибрах се. За мое учудване, печелеше ГЕРБ.