Румен Радев е центрист, независимо от лепнатите проруски етикети

На 19 април в България се проведоха парламентарни избори за осми път в рамките на пет години. Това беше поредното повторение на модел, който се промъкна от източната периферия на Европейския съюз – от Грузия през 2024 г. до Румъния през 2025 г., до Словения и Унгария тази година: чуждестранни правителства избират фаворит, който отговаря на техните геополитически цели и/или предпочитания в културната война. След това се опитват да повлияят на изхода от политическата надпревара, най-малко с алармистка реторика, но и чрез материална намеса, пише за RS журналистът Венцислав Маринов.

Може да се твърди, че този модел е направил региона по-несигурен, демокрациите му – крехки, а населението му – отчуждено.

Разгледани през такива далечни геополитически и идеологически лещи, Румен Радев, чиято набързо сформирана партия „Прогресивна България“ спечели мнозинство от местата в парламента, е или руски агент и троянски кон за Владимир Путин, или непоколебим суверенист и защитник на западната цивилизация срещу отворените граници и голямата замяна. Неизбежно тези егоистични проекции пропускат целта си.

Всяка политика е местна 

Политическият пейзаж на България се характеризира с персонални партии, които редовно се разцепват и сливат, така че двата предишни най-големи политически блока носят смесени имена, подобно на двойките знаменитости: управляващите партии ГЕРБ и ДПС са известни съвместно като „Борисов-Пеевски“ по имената на лидерите си, първият наричан „Тефлон“ за това, че е оцелял след множество корупционни скандали, а вторият санкциониран от САЩ и Великобритания за корупция.

Другият блок, известен като ПП-ДБ, оглавява временното правителство, обединявайки три либерални, яростно проевропейски партии, които са превърнали съдебната реформа в своя водеща тема. Повечето партии са в центъра-дясно на политическия спектър, умерено консервативни по социални въпроси, привърженици на лаисез-феър икономиката и социалните права. „Възраждане“, крайнодясна националистическа партия, може да се сравни с крайнодесните популисти в Европа, но едва премина 4-процентната бариера за влизане в парламента.

Редица по-малки партии не успяха да влязат. Изборите се проведоха, след като мащабни протести, водени от поколението Z, принудиха правителството на ГЕРБ да подаде оставка през декември 2025 г., проправяйки пътя за краткия мандат на блока PP-DB на власт.

В този контекст Радев не е крайнодесният „орбанист“, за когото чуждестранните наблюдатели или предупреждават, или аплодират, в зависимост от предпочитанията си. За разлика от Унгария и всъщност голяма част от Европа, имиграцията рядко се повдигаше в кампанията му или политическата му кариера и не е особено важен въпрос в страна, която приема малко мигранти, макар че е загубила една трета от собственото си население поради емиграция от 90-те години насам.

Радев, който беше президент на България от 2017 г. до началото на тази година, призова Европа да започне преговори с Русия, но това едва ли означава, че е „прокси на Путин“. Той е завършил Училището за офицери на ескадрили на ВВС на САЩ, придобил е магистърска степен във Военновъздушния колеж и като командир на българските ВВС е отговарял за оперативната съвместимост с НАТО. Бивш изтребител с чин генерал, неговият прагматичен подход към сключването на мир с Русия може би отразява предпазливостта на ветеран към войната.

Радев номинално е от център-ляво, но на практика се представя като „нерешителен неолиберал“. Неговата изборна програма звучи безлично центристка, сякаш написана от изкуствен интелект.

Под опортюнистичния поглед на елитите на външната политика в Брюксел, Берлин или Вашингтон изборите в България бяха изцяло посветени на геополитиката, на едностранчивия фокус върху войната с Русия. Но макар въпросите за войната, мира, сигурността и мястото на България в света да са повлияли на решенията на избирателите, те са го направили по причини, свързани с техния собствен живот и общности.

Например, как е възможно голямо мнозинство от българите да подкрепят членството в ЕС и все пак да гласуват за кандидат, който е представян като евроскептик? Може би това се дължи на факта, че ползите от членството в ЕС са разпределени неравномерно – между градовете и селата, между елитите и обикновените граждани.

България не е само най-бедната държава-членка на ЕС, но и най-неравностойната: тя има най-високия коефициент на Джини с голяма разлика 

Извън големите градове се разпространяват „пустини“ в областта на здравеопазването, храните и транспорта. Докато по-голямата част от наличния капитал се инвестира в големите градове, по-малките общини са завладени от политически мрежи, които предлагат нископлатени държавни работни места и, по време на предизборната кампания, купуват гласове с дърва за огрев.

Кметовете на малките градове също формират първия слой на повсеместната корупция чрез манипулирани обществени поръчки. Да прекараш време в малките градове и да подкрепиш хората в борбата им срещу корупцията и влошаването на околната среда означава да чуеш както отчаянието им, така и решимостта им да осигурят по-добро бъдеще за себе си и съседите си.

В неделя всички партии загубиха избиратели в полза на „Прогресивна България“ на Радев, тъй като българи от различни поколения и социални слоеве гласуваха срещу цялото политическо статукво. По време на кампанията проевропейската либерална балонна среда от твърди привърженици на ПП-ДБ третираше избирателите като еквивалент на „кошницата с жалки хора“ на Хилари Клинтън. Те се подиграваха на тях, че гласуват за „зелен чорап“ – препратка към бившия офицер Радев. Казваха на хората да не вярват на собствените си очи и портфейли: „Всъщност не сте бедни, защото как бихте могли да сте, ако сте в ЕС? Въобразявате си неща. Но ако сте бедни, вината е ваша, не сте се старали достатъчно.“

По същия начин българите се чувстват манипулирани от политическия елит по отношение на войните в Близкия изток и Украйна. В деня на изборите един избирателен служител от малък град каза на RS, че е „лудост да ни карат да вярваме, че Израел просто се защитава и че войната в Украйна е изцяло по вина на Русия, докато ние плащаме по-високи цени за газ и сметки за отопление.“

Българите виждат, че ЕС отмени строгите правила за заемане на средства, но само за увеличаване на разходите за отбрана, а не за болници и намаляване на разходите за здравеопазване, които са пропорционално най-високите в ЕС. В бръснарницата хората разговарят за това как се страхуват от война, как би било по-добре да се говори с Русия, как едно нестабилно примирие няма да е достатъчно, за да гарантира просперитета на България.

В последната седмица преди изборите проевропейският блок ПП-ДБ засили перформативната политическа коректност на кампанията си, задавайки риторичния въпрос „на кого принадлежи Крим?“, като по този начин изглеждаше, че не обръща внимание на ежедневните трудности на обикновените българи. Тази загадъчна стратегия очевидно им струва още повече гласове, които преминаха към Радев и му осигуриха абсолютно мнозинство.

Българите инстинктивно знаят, че във война, дори и в студена война, те ще бъдат губещите. Те знаят, че това, че са против войната, не ги прави проруски настроени - война, която би ги наранила повече от другите, предвид периферното им географско положение и базите на НАТО. Те отхвърлят фалшивия избор да трябва да бъдат или проевропейски, или промирни.

От друга страна, политиката на Радев може да е строго центристка, но е трудна за определяне, така че електоратът може да проецира върху него каквото си пожелае. Победата му се дължи не толкова на някаква блестяща негова игра, колкото на ужасността на останалата част от политическия елит и желанието на големи части от българското население за фундаментални промени.

Освен това, специално създадената от Радев предизборна платформа „Прогресивна България“ може би съдържа семената на провала на неговия проект. Редиците на новата партия бързо се напълниха с пребежници от партиите ГЕРБ и ДПС, включително много корумпирани кметове на малки градове. Кампанията му разполагаше с достатъчно финансиране, за да залепи плакати практически навсякъде и да наеме офиси в най-добрите имоти в цялата страна, а е публична тайна, че тази подкрепа дойде от олигарсите, чиито пагубни схеми провокираха протестите от миналата зима и доведоха до неравномерните изборни резултати.

Предвид абсолютното мнозинство на партията му в парламента, ще бъде трудно да се потърси отговорност от новото правителство.

В Брюксел никой не изглежда да очаква сериозно Радев да блокира финансирането за Украйна или да спре продажбата на оръжие на Украйна. Предвид липсата на подробности за това как Радев планира да изпълни обещанията си, българското гражданско общество би било добре да подходи към ангажимента на това правителство да служи на обществения интерес със скептицизъм и готовност да се мобилизира, за да го защити.

Активистите трябва да очакват, че продължаващата милитаризация ще продължи и че минералите, необходими за отбранителната промишленост на ЕС, ще бъдат извличани от защитени територии. Може да се очаква, че самата Брюксел ще подаде ръка, като облекчи екологичните стандарти, за да „опрости“ процеса на одобрение на спорни минни проекти. Цената, като например замърсяването на питейната вода, ще бъде платена от селските общности.

Рисковете са значителни. Ако Радев се окаже твърде обвързан с корупционни мрежи, за да възстанови справедливостта, и неспособен да изгради коалиции в Европа, които да настояват за прагматичен мир с Русия, произтичащото от това разочарование може да предостави плодородна почва за демагог, който заслужава това име.