Конституционни трепети

Чл. 92. (1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.

Този член цитира Мая Манолова снощи по БНТ – как с речта си президентът Плевнелиев бил нарушил Конституцията на Република България, как трябвало да олицетворява единството на нацията и колко лошо за демокрацията било това, видиш ли. Разединил народа, подкрепил богатите и погазил Конституцията.

По същата тази логика, той я наруши и февруари месец – тогава президентът си позволи не само да подкрепи протестиращите, но и да слезе на площада, където бе освиркан. Ако трябва да бъдем точни, той я наруши и когато отказа да присъства на полагането на клетва на една конституционна съдийка, но не там е разковничето. Работата е там, че Конституцията се нарушава системно в ущърб на гражданите, затова ако някой предполагаемо я наруши в тяхна полза, то склонни сме да му простим.

Господа управляващи, нямате моралното право да се позовавате на нея – колкото и недодялана да е, ако я бяхте спазили наистина, нямаше днес да пием кафе пред парламента:

Глава втора

Чл. 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.

Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.

(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.

Да си припомним Любчо (цитирам името му по памет) – човекът, който имаше нужда от нова батерия за байпас –  20 хиляди лева го деляха от живота. Историята му обиколи телевизиите, даваха му месец живот. Толкова и изкара, сиромаха, отиде си за едната батерия. Помните ли Деяна, 19 годишната родилка, починала от инфекция седмици след раждането, подмятана по нечовешки начин от болница на болница, без никой да ѝ обърне внимание, да ѝ постави диагноза? Колко родилки намериха смъртта си през последните години? Здрави, млади момичета – те имаха ли право на живот? Вие може да не ги помните, но ние ги помним. Ами онкоболната Гергана, на която отказаха да прелеят кръв и подмятаха като ненужен куп кокали нагоре-надолу, защото нямало надежда? Това не е ли жестоко и безчовечно отношение? Колко българи си отидоха от този свят, жертва на здравния геноцид, на който сме подложени? Една част от мен протестира заради тях.

Изобщо, господа управляващи, налагало ли ви се е да сваляте по стълби възрастен болен човек в родопско одеало? Когато ви се наложи, тогава ни говорете за Конституцията.

Чл. 30. (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.

(2) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.

Произволно спиране, обискиране, в някои случаи и шамарене бяха редовна практика на органите на властта десетилетия наред. В огромната си част са в нарушение както на закона, както и на цитирания член.

Чл. 31. (1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок.

Да, разбира се. От кой обвинен мафиот да почнем?

(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

Когато Първанов записа Дянков? Когато Цветанов прочете записите на лекарите пред парламента? Или последният хит на Бойко Борисов, Цветанов и Младенов? Тези случаи предвидени ли са в закона?

Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.

Нищо подобно. Държавата, в лицето на политиците, поддържат този конфликт изкуствено, защото без него съществуването на някои от тях би било безсмислено, а управлението на други – невъзможно. Благодарение на години насъскване на мюсюлмани срещу християни, турци срещу българи, бели срещу цигани, един кръг хора влизат в досег с властта, за да я употребят както им е угодно. Това е тяхната игра, те просто нямат друга. От това нито мюсюлманите, нито християните са имали каквато и да е облага някога.

Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.

Хайде пак…

Чл. 44

 (2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

Въпреки това, „Атака“ е в съвсем законна.

Чл. 48.

(2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.

Дайте вие пример, кога и къде държавата е подпомагала хора с каквито и да е увреждания (изключая Волен Сидеров). Тези хора дори не биха могли да стигнат до работното си място.  Ако не вярвате, просто седнете в един инвалиден стол и се опитайте да се пуснете в подлеза на Орлов Мост и на НДК – наклонът на релсите за „спускане“ е 45%. Само за любители на силни усещания.

Глава първа

Чл. 11.

(4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.

Това  е един от най-дискутираните алинеи на настоящата конституция. Всички знаем, че не е така, ама файда йок.

Чл. 13.

(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.

Могат, и още как. Най-големите политически дивиденти идват оттам – както за ДПС, така и за Атака. И двете формации използват аргумента на вярата, на етноса и на цвета на кожата, за да достигнат целите си. Правят го явно, нагло, безразсъдно и БЕЗОТГОВОРНО, насъсквайки етносите едни срещу други – защото, ако в качеството си депутат от етническа партия, от трибуната на националния парламент си позволиш да разясниш с менторски тон на братята християни що е то прошка или го учиш български, то рискуваш да бъдеш приет като подстрекател.  Същото важи и ако яхнеш идеята за „циганизацията на България“ и атакуваш джамията.

Чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.

Децата ги пере ток от оголени кабели по училищата, падат им покриви и футболни врати по главите, трошат крайници в зейнали шахти. Всеки се закриля поединично, така е от много години насам. И ако, не дай си Боже, детето ти се разболее от неизлечима болест, освен емоционалната трагедия, на което е подложено семейството, то бива разорено финансово – принудено да продаде имуществото си, да моли за подаяния и да проси есемеси, за да осигури лечение, което иначе е негово конституционно право.

 Чл. 19.

(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.

ТИМ? Видяхме я вече тая работа с монополите и борбата срещу тях. Варненци не се ли оплакаха достатъчно?

Няма закон, който да предпазва българските производители, да ги подпомага, да осигурява възможността да стигнат до българския потребител  - чуждестранните хранителни вериги и прекупвачи извиват ръцете на производителите, докато държавата се явява съучастник.

(3) Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.

Тук ако заменим„закрилят“ от „закриват“, би било по-удачно. Пресен пример – законът за хазарта. Чуждите сайтове бяха закрити още преди да се уреди нормативно искането на лиценз. Една малка подробност обаче остана незабелязана – в този списък има хазартни оператори, чийто офиси се намират в България, но не приемат залози от български клиенти именно по тази причина. На тези фирми, които плащат в България данъци, заплати, наеми и какво ли още не, практически работата им бе осуетена.

Това са няколко примера, взети наслуки от първите две глави на Конституцията, представете си, ако направим пълен разбор.