Ключът към истинската свобода

Месец и половина викаме ОСТАВКА, те месец и половина чуват ГОЩАВКА. Нагли свини, да ме извиняват онеправданите животинки. "Не можем да мислим за оставка, докато не си постигнем целите" - казват те, с мазните си съселски усмивчици. А какви са целите им?

1- ГРАБИ ДОКАТО ИМА*

2 -ЛЪЖИ ДОКАТО МОЖЕШ И

3 –БЯГАЙ, САМО АКО СТАНЕ КРАЙНО НЕОБХОДИМО.

* Граби докато има, а ако свърши винаги можеш да вземеш на заем. В края на краищата плаща друг.

6-годишният ни син все пита: "Няма ли да подпалят вече парламента?"

Право си е детето – комунистът, братя, не е като пиявицата или кърлежа, след като преяде да се пусне сам. Може да се отстрани само с нож.

Но днес за тях е много по-страшно да се откажат от властта, защото за разлика от 89-та година, когато хората бяха опиянени от победата и позволиха на комунистическите крадци и убийци да се изшмулят като плъхове при катаклизъм, то днес гражданите няма да се задоволят с нищо по-малко от напускане на властта, съд и присъда за всички виновници.

Днес гражданите са много по-добре информирани, много по-добре организирани, много по-будни и далеч по-малко еуфорични. 24 години по-късно вече знаем, че свалянето от власт на комунистите не е достатъчно. Трябва ВЪЗМЕЗДИЕ.

Ето защо Станишев се подхилва мазничко на Бузлуджа, след като е стигнал там с наши пари, изпекал кебапчетата с наши пари, докарал бабите с наши пари...наял се "на корем" и вече спокойно може да засвидетелства любовта си към своя електорат и да ги убеждава, че думата "оставка" не е част от речника на БСП. Все едно гледам група вълци да се обясняват в любов на стадо овце.

Но не ме разбирайте погрешно. Аз не мразя хората (или овцете), които с наши пари се качват на Бузлуджа за да носят червени балончета, да ядат кебапчета и да скандират БЕСЕПЕ. Не ги мразя, съжалявам ги. Да си беден не е порок, да си неук, не е непоправим недостатък, но да си привързан към своите похитители, които те държат в плен, в бедност, в мизерия, в духовна и морална нищета, избиват интелигенцията ти, които те крадат, крадат от децата и старците ти, подхвърлят ти огризани кокалчета от това, което си произвел с ръцете си, наричайки го “държавна помощ”, които открито заявяват, че се интересуваш “само от това какво ще ядеш”...ето това вече е достойно за съжаление. За такива хора няма надежда. Бог да им е на помощ!

Ние, останалите хора, може да живеем в същата държава, управлявана от мафия и олигархия, може да сме ограбвани всеки ден по същия начин, може да се борим за оцеляване на ръба на предела си, но поне сме свободни. Свободни в едно измерение, което симпатизантите на комунистическия режим никога няма да достигнат. Измерението на мисълта.

Там, където е ключът към истинската свобода.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.