Демонстрациите като манифестации

България от днес вече не е същата!

Изразът е поизтъркан от употреба, но имаме основание да го произнесем точно сега.

Довчера протестите бяха в голяма степен проява на гражданското общество. Симпатиите към тях бяха проява на надеждата за генерална промяна на системата, а не просто за смяна на едно правителство с друго.

За съжаление тези протести не можаха да кажат каква промяна е нужна.

Днес гражданското общество е по къщите или зад решетките на Софийския университет. На площадате са партиите, които се борят за властта.

Не се мерят идеи, мери се бройка присъстващи. Платени медии лъжат като за последно – според едни в Пловдив протестиращите били „няколко хиляди”, според други – 45 000. В София пък били станали 75 000...

Колкото и да са, вероятно една много малка част са дошли спонтанно, по собствено желание. Останалите са привиквани с СМС-и, извозвани по списък, връчвани им са нагледни материали, изработени по поръчка от партийните централи, платени от партийните централи. Със сигурност в сценариите са включени и лозунгите, които ще трябва да се скандират. Също като едно време – врремето на манифестациите.

По цял свят, разбира се, има и партийни митинги. Има и партийни организатори. Разликата е, че днес те подмениха гражданските протести. Чакахме пробуждането на гражданското общество толкова години, а сега то е изтикано в ъгъла.

Едва ли някой ще може да сметне колко струва организацията на днешните партийни прояви. И какъв ще е резултатът? Дали те ще променят с нещо България или просто основните партии мобилизираха твърдите си ядра? Не би ли трябвало да се търси  друг формат  – неуличен, с участието и на обществото, което иска промяна на системата?

И най-важното – дали днешната шумотевица няма да увеличи още повече дистанцията между тези, които искат промяна, и тези, които виждат промяната само в редуването на „тяхното” и „нашето” управление?