Грешки в окупацията

Сега се виждам принуден да говоря за нещо много по-лошо от ниско самочувствие или неразбиране. Ще говоря за зависимост. Студентският стачен комитет или "щаб" в 2013 г. включва хора, които пречат на разгръщането на цялостния потенциал на студентската енергия. Моите лични съмнения са в двама души, чиито имена ще си позволя да спомена, колкото и това да минава за крайно и клеветническо: Румен Стоев и Константин Голев. Възможно е да греша и ако това е така, бих се извинил публично. Възможно е обаче и те, и други от самите организатори и модератори да са подложени на силни външни влияния, за да застават по фактически манипулативен начин срещу всяко по-сериозно действие на окупацията - но пък изцяло зад превръщането й в чисто декоративен жест. Не е лъжа, че със затварянето си в Аула магна Ранобудните студенти проиграват част от създалото се към тях обществено доверие. 

Румен Стоев и Константин Голев са против пълния обхват на окупацията от самото й начало - заедно с неформалния водач на цялата "завера" Ивайло Динев и участвалия заедно с него в демонстрацията в Парламента Ангел Злтков те изразяват постоянна загриженост не към самото действие, а главно към "колегите, на които пречим", тоест към студентите, които "искат да учат" и мислят Университета за нещо като гимназия, а не за център на обществена енергия. Допускането на администрация постави големи проблеми пред студентския контрол над сградата и увеличи напрежението върху окупационната (или стачната) охрана. 

Отново Румен Стоев и Константин Голев са най-сериозните застъпници на затварянето или свиването на окупацията до чисто символичната Аула магна (отначало подобна идея имаше Димитър Вълчев, но нямам основание да се съмнявам в неговата добросъвестност; въпросът е не само в измислянето, а повече в подемането тъкмо на подобен род идеи). Реториката им пред Общото събрание на окупацията практически представляваше манипулация и губене на време за опонентите. 
Много пъти изразяваното в коридорите мнение, че администрацията не трябва да се допуска, беше подминавано дни наред и не се поставяше на обсъждане. Много от решенията на самоизлъчилия се щаб се спускаха и все още се "спускат" на Общото събрание на окупиращите студенти във вече готов вид (което само по себе си нямаше да е лошо, ако бяха целесъобразни и сърцати решения, защото повечето окупиращи студенти обикновено са доверчиви и имат кураж, макар и частично да се поддават на процедурни хитрости по време на обсъждане). Много пъти Общото събрание е било подминавано от щаба и държано без информация за текущи разговори в самия щаб, който накрая излиза с обща позиция. Да не говорим, че самият щаб включва и изключва хора на неясен принцип и постепенно става неясно кой е вътре и с какви функции. Организационният проблем се превръща в идеен, когато се види, че наистина всяко по-открито предложение бива буквално сметено под килима. Така се стигна например до "разграничаването" от по-радикалните действия на гражданите от 12 ноември, което обиди доста от иначе подкрепящите студентските действия хора.

Накрая окупацията се затвори в едно помещение и допусна учебния процес. Това, което отначало изглеждаше немислимо, стана почти неусетно. Да припомня: окупацията беше обявена за "ефективна и безрочна", а днес на практика не е нито едното, нито другото. Тя е чисто символична и може да се саморазпусне окончателно във всеки един момент - което би било пореден шамар върху протестиращите на площада и проява на огромна безотговорност към нацията и протестния процес. 

Казах "почти" неусетно, защото в самия ден на затварянето имаше сериозна вътрешна манипулация. При гласуване на Общото събрание в 17:00 (което се забави с дълги прения от квазипарламентарен тип, така че студентите изтърваха възможността да "поздравят" Сидеров при гостуването му във "Всяка неделя") всъщност спечели мнението, че окупацията на цялата сграда трябва да продължи минимум до сряда, 20 ноември. Когато част от студентите все пак отидоха при парк-хотел "Москва", за да освиркат поне министър Йовчев (а това, близо до ума, бяха тъкмо гласувалите за запазване на цялостната форма на окупацията), в 272 аудитория е било изказано предложение за прегласуване. Без кворум, без самото предложение да бъде гласувано и без дебати при вечерното събиране на Общото събрание към 21:00. Щабът обаче съвсем ясно обяви, че при повторно отхвърляне на предложението му подава колективна оставка. Да не коментирам дали самоизлъчило се тяло, което само се е нагърбило с отговорност, може да подаде оставка - това очевидно беше манипулативна техника. При нередното прегласуване, естествено, гласовете бяха в полза на смекчаването на окупацията, подсигурени от мнозинство неприсъствали досега нови "окупиращи". Накъсо - мачът беше предрешен. Трето прегласуване нямаше, въреки разгорелия се след това спор. Но и при това, и при други подобни дебати се стигна до персонални обиди срещу хората, изразили друга позиция, оспорваща щабното предложение. Ето така се взе това срамно решение. 

Лошо впечатление прави невярното твърдение на Ангел Златков, че решението е било взето почти с единодушие от присъстващите в залата. Няма как да не припомня и неприемливото изказване на Ивайло Динев, че окупацията е предимно на и предимно за студентите и от само от СУ. Тоест тя не е в полза на останалите протестиращи, а студентите от други ВУЗ-ове, които дойдоха в Ректората, служат само за легитимацията на щаба като "национален". 

В тази светлина - и при постоянните разговори с Ректора проф. Илчев, който днес дори си позволи да говори публично за окупацията като за режисирано отвън действие, почти дословно повтаряйки лъжите на председателя на НС Миков - изглежда наистина вероятно Румен Стоев, Константин Голев, а може би и Ангел Златков, та дори и Ивайло Динев да са подложени на натиск за канализиране на студентската протестна енергия в безопасна за властите посока. Натискът може да бъде разнообразен и по произход, и по тип: било партиен, административен, психологически, оформен като обещания или заплахи. 

Щабът на окупацията многократно отказва да се съобрази с опита и препоръките на стари стачкуващи студенти от 90-те. Резултатът е превръщането на сегашното студентско действие в декорация. Директно беше заявено в зала 272, че "окупацията е изпълнила целта си". Това е директна подмяна: първата заявена с декларация цел беше оставката на кабинета и разпускането на Парламента в сегашния му състав. Тази цел видимо още не е постигната. 

За мен става дума за директен - и засега успешен - опит на властите да опорочат студентската част от протестите в страната.