Тъмната сила на омразата и наръчник за справяне с нея

Омразата съществува навсякъде и при всеки, но никой не иска да говори за нея открито. Тя започва обикновено от стомаха, там долу ..

Заражда се внезапно и алогично, тлее някъде и внезапно ключа щраква в ключалката, бушува до като започне да за бумти, първо като котле, в последствие като буря и накрая експлодира като вулкан. Лавата сякаш изригва през устата и облива главата, а очите ти са пълни с огън. Стискаш зъби толкова силно, сякаш всеки момент ще ги счупиш.

Омразата представлява победа на деструкцията, пълен блокаж на здравия разум. Абсолютно и полюсно фиксиране върху нещо или някой, Тя властва над разума, сетивата и ценностите на човек, подобно на тайнствена сила, срещу която няма нито ваксина, нито логично обяснение. Подавайки се на това въздействие, презрението ни действа като аспирин, цигара, питие или като наркотика, от който се нуждаем. И така до свръхдозатата …

Както първата любов, първата осъзната омраза остава трайно запечатана в съзнанието ни, но за разлика от първата любов, към която винаги се връщаме назад със сантимент и усмивка, колкото и краят и да е бил горчив, оценката към първата омраза, винаги е еднозначна. Отношението ни към нея и времетраенето и, определя нататък битието ни.

Подобно но лечението на алкохолизма, туширането на омразата е процес. Той има няколко етапа, навързани един с друг, подобно на моряшки възли.

Първият от тях е самоосъзнаването и признанието през самия теб,че това е нещо лошо и крайно опасно за теб самия. Възможно е това да стане, посредством възприета религиозна догма, еволюция или житейски удар, който изконно променя мирогледа ни. Казано на прост ежедневен език – изкрещяваш „не искам повече за бъда сдухан хейтър ”

Втората стъпка е самоконтрола -стараеш се цялото деструктивно усещане към околните, геополитическата ситуация и най-вече миналото да става конструктивна, посредством спазването на редица от прости правила и приемане като императив следното :

1. Миналото е минало

2. Никой не е виновен да несбъднатите ти мечти

3. Имам право да съдя единствено себе си

Така изживявайки постепенно пагубното опиянение от негативните емоции, което някой или нещо са продуцирали, подсъзнателно се обръщаме към разума.

Третата стъпка е най-важна и е до гроб – хигиена на възприятието. Подобно на всяка терапия, не трябва да се подаваме на вредно влияние, дори и това да ни струва откъсване от всичко познато.

Всеки от нас носи своите демони, целта на спазването на хигиената е да не позволяваме да излязат от нас. В ситуация, в която сме обзети от чувство на провал и безполезност, при всеки симптом на завист, да не сочим друг с пръст, а да се научим да различаваме гордостта от добродетелите.

Това е избавлението.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.