Разколници ли сме българите?

Отдавна нямам съмнения, че платформата “Всички са маскари” e вносен сурогат на чуждоземни политически домогвания, целта на която е осигуряването на непрекъсната политическа и социална неразбория, за да се предотврати създаването на обединена българска нация. Не по-малко вътрешна е и социалната "иновация" да се мразят партиите в условия на парламентарна демокрация, чието въпиющо безсмислие може да бъде донякъде оправдано с въпиюща склонност към опърничавост,  разкол и отсъствие на разсъдливост.

Целенасоченото традиционно провокиране на “потвърждаващи” поводи и поддържането на враждебно отношение към българската власт и всеки евентуален български национален елит е неотменна част от онази вносна политическа практика, която днес ги е превърнала в неизбежна част от българското прозаично ежедневие, изглеждащо натурален продукт на един крайно опърничав и разколнически български нрав и характер. Дълбоко вкоренената шуробаджанащина обаче изглежда естествено продължение на десетилетната целенасочена политика за внедряване във властта на хора с дългогодишни поръчения без оглед на тяхната образованост, кадърност и реална пригодност за поверената им позиция. Дори повече - излежда подозрително удобна за целите на онази политика, за която изграждането на силен и ефективен български елит би било ужасен трън в очите.

Настоящото впечатление за вродена опърничавост и разколничество често се приписват на българския характер като неизменна негова черта, но измамността на това привидно впечатление влиза в рязко противоречие с историческия факт, че в дългата история на България допреди един век, липсва каквото и да било разногласие или противопоставяне между българи и славяни. Изключителната значимост на този изумителен факт влиза в неразрешимо противоречие с настоящото състояние на българската сговорчивост и съпричастност, очевидната липса на които изглежда няма нищо общо с изобилието им, осигурило здравата спойка между различните етноси и древното могъщество на България.

Днес в злобата на деня у нас неизбежно присътва агресивната риторика, че без Русия, днес у нас щяхме да бъдем роби на турците, да говорим на турски и да носим турски имена. Агресията на тази риторика красноречиво напомня упорството и насилието, с които е била налагана без оглед, че едновременно оскърбява и противопоставя българи и турци, запазили етническите си особености в обща държава повече от 6 века.

Истински погром над единството на българската нация извършват тесните социалисти с разколничеството си по времето на ПСВ, когато упорито пропагандират руската теза (включително и по фронтовете), че България винаги е водила и продължава да води завоевателни войни за поробване на славяните на балканския полуостров. Ежедневното битуване на тази убийствена за България клевета е осигурено с мита за “фашистката” власт, срещу която народът бил вдигнал първото в света антифашистко въстание през 1923 г.

От тази дата нататък, разколът на болшевиките у нас става партийна политика и довеждането на България до ръба на гражданската война между 1923 и 1944 се извършва под претекст за  борба срещу фашизма или тиранията. Мерките срещу разкола след 1944 са насочени срещу привържениците на българското национално единство, за справяне с които беше поставена задачата за “преодоляване на великобългарския шовинизъм”, част от която беше законът за историческите изследвания от 1952 г и съпътстващите го практики като например осигуряване на съветски контрол върху печатаните исторически издания.

БСП се е самообявила за наследница на БКП, разколническите традиции и практики на която са всеизвестни. Крайно обезспокоително е, че БСП неведнъж заявява, че не се срамува и не се отказва от нищо в своята история, защото такова отношение е източник на ежедневна агресивност спрямо неодобряващите политиката й и представлява заплаха не само за гражданския мир, но и за съществуването на България в условията на разкола и пълното игнориране на гражданските искания и настроения, което от БСП обявяват за нормална демократична практика.

Като капак, те нагло се обявяват за национално обединение върху всичко онова, което разединява българската нация и бавно, но сигурно я ликвидира или обрича на безизходица и сигурна мизерия - разкол с всичките ни нови съюзници, благодарение на отношенията с които храната вече ни струва почти двойно по-никък дял от доходите при комунизма, дрехите в сравнение с цените им при комунизма са паднали в пъти, за техниката и комуникациите да не говорим...