Президентът Путин -човекът на 2013г.

Американците имат подчертана склонност  към класации на световните политици. Популярният и влиятелен седмичник Тайм обяви Владимир Путин за  своя избор за човек на годината. Списание Тайм, използвайки терминологията на джудото пише, че Путин е прехвърлил с хватка през бедрото си президента Барак Обама, притиснал е ЕС в туш в спора за Украйна, направил е мощна подсечка на домашната опозиция в Русия и е спасил временно сирийския диктатор и съюзник на Кремъл Башар Асад, и то в условията на ожесточената сирийска гражданска война.  Да не пропусна и избликналата дружба между Путин и избягалия в Русия американски агент Едуард Сноудън, който донесе със себе си безценна разузнавателна информация в полза на Русия.

Според Тайм, когато през 2020-та година Путин ще се пенсионира, той ще си спомня 2013г. като годината на високи постижения в неговата авторитарна политика. През 2013г. Путин онтново стана ерген след развода си с бившата му съпруга Людмила. Дори ужасните терористични актове във Волгоград,  града, в който бе разгромен за пръв път Вермахта на Хитлер, по всяка вероятност Путин ще използва тези две ужасяващи събития за да сплоти около себе си многострадалния руски народ.

В челото на световните политици Путин бе изведен от събитията в Сирия. Той своевременно анализира колебанията и неохотата на САЩ да ударят с крилати ракети Дамаск и съответно режима на Башар Асад. Путин умело отклони основния сирийски проблем в друга посока, като предложи сирийския химически арсенал да бъде поставен под международен контрол. Тази маломащабна идея стана удобен начин за Запада да се откаже от военната си акция срещу режима в Дамаск. По този начин бе избегната още една война в Близкия Изток, а американският президент Обама спаси своя имидж, след като бе изпратил бойни кораби към сирийските брегове.

На Путин бе повече от ясно, че американският народ, Конгресът на САЩ и Америка като цяло са “изтощотени” от многобройните военни инвазии в чужбина, особено от тежката война с талибаните в Афганистан.
Има три хода, които Путин умело използва във външната си политика, а защо не и във вътрешната. Първо, той обмисля действията си поне с два хода напред. Да вземем за пример актуалния спор за асоциирането на Украйна към ЕС. Украинският президент Янукович се отказа да подпише споразумението с ЕС буквално в последния момент. ЕС се оказа без запасен план. В същото време, Путин бе готов и очакваше със своя пакет от помощи за Украйна в размер на 12 милиарда долара, благодарение на което украинците ще изкарат настъпилата зима на топло, а Украйна ще отсрочи момента на своя банкрут.
Работата е там, че Москва докара Киев почти до ръба на банкрута с различните ограничения върху украинския износ.

Втората хватка на Путин е да създава проблеми, които само той и Русия могат да решават. Така се случи и с Киев.
Трето, не е достатъчно да победиш, нужно е да лишиш съперника си от воля за борба.
През 2013г. бе подведен под съдебна отговорност яркият съперник на руския президент – Алексей Навални. Ако Навални получи присъда за разхищаване на държавни средства, той няма да може да се кандидатира срещу Путин за президентския пост. По този начин Путин стана победителят за 2013г.
Поредицата амнистии на милиардера Ходорковски и на групата Пуси раят са прицелени към зимната олимпиада в Сочи през 2014г. И това е въпреки безбрежната корупция в подготовката на олимпиадата.

Въпросът сега пред Путин е да засили единството на руската нация, където в границите на Руската държава – имам предвид Кавказ, е средището на терористите.
Евентуалното отслабаване на авторитета на Путин може да го принуди да положи извънредни усилия за подобряване на вътрешната политическа система, както и за управлението на икономиката. Ако това се случи, то Путин безспорно ще бъде победителят на 2013г.