Цивилизационният проблем, Санчо

На нова година крадци убиха възрастна жена в дома й. В столицата, в централен квартал. Знаем коя е жертвата. Роднина на известна съдийка и кандидат-вицепрезидент. Казвам го, защото е показателно, далеч съм от безумието да йерархирам стойността на човешките животи. И за стотиците жертви на престъпността из страната знаем. За селяните, които се въоръжават с подръчни материали, за да се отбраняват от крадци и убийци. В държавата на престъпността и беззаконието сме се върнали в епохата преди Шумер и Акад, преди законите на Хамурапи. Опустошение - материално, морално, нравствено. Нашето българско фентъзи. На опустошена земя живеят опустошени същества, все повече и повече се отдалечават от човешкото, погълнати от свирепостта на оцеляването.Основните им чувства - страх и отвращение. Вижте им лицата, вижте им стойките, вижте им походките, вижте им облеклото. Забравили себе си, забравили околните, крачат през живота, влачат съществувание - оцеляват. Природата така е отредила. Изгавриха се с България служителите на съветскосъюзния посткомунизъм, превърнаха я в посмешище. Изхвърлиха от нея огромен човешки потенциал. За демографските проблеми се загрижили сега, грижовните ми те. Обаче има и надежда - климатичните промени ще принудят западноевропейците да мигрират на изток. И следователно нашите земи няма да са пусти. Това е много позитивно. Как ли ще се казва територията на днешна България тогава - Европоидия? Ню Отпадък? Ист Мизерия? Или пък въобще няма да се казва. Престъпният контингент ще се задържи още за малко, да опоска каквото е останало, и после боянките и андрианковците ще последват своите дресьори и собственици из големия свят, ще се отдадат на лайф, щото хубавите хора трябва хубаво да живеят. Проблемът на днешна България вече не е просто политически - той е цивилизационен. Застрашено е човешкото общество. Нашият собствен държавен опит за "общество" е толкова скромен - от 1878 до 1944 г. 66 години, една средна продължителност на един човешки живот. А вижте какво става тогава, вижте културата като индикатор на състоянието на държавата - всичко в новото ни изкуство и литература се случва тогава. После комунизмът предъвкваше това, което му беше изгодно в образователната система 45 години. В новата си интерпретация в духа на комунистическото възпитание. Да превърнеш хората в бездуховни същества, да свиеш мозъците им до онова "скудо-", е изгодно, много се изплаща на режимите. И има много дълготрайни последствия. Ще намерим ли сили да разкъсаме лепкавото було, с което са ни покрили, ще литнем ли над кукувичето гнездо? Вчера като си тръгвах от протеста с емигрантите и учещите в чужбина, близо до окупирания Орлов мост, на спирката, една съгражданка на средна възраст ме попита: - Аби тия не са ли са се махнали още? Проблемът ни не е демографски. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.