Ефективният учител е...

Ефективният учител е....

Древногръцкият историк Плутарх е казал, че :“ Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален“. Тук веднага възниква въпросът - какъв трябва да е добрият учител? Дали той трябва да е строг и да спазва само своите професионални  задължения? Дали трябва да е „приятелят“, „добрият“,  либералният учител в отношенията си с учениците? Или дали той трябва да е комплексен образ от всички тези качества? Но от тук възниква и другият въпрос – какви точно трябва да са критериите , за да бъде един учител добър и кой определя това?

Учителят несъмнено се превръща в един от най-важните хора в живота на детето. На него се пада трудната задача да изгради детото като личност, да го социализира, да образова, да предразполага децата към работа. Да не забравяме обаче, че освен всичко това един ефективен учител трябва да бъде модел за подражание.

Но ученикът никога няма да надмине учителя, ако вижда в него само образец, а не съперник. Да бъдеш добър учител, да можеш да  учиш децата с любов, търпение и разбиране е не само нужно да бъдеш добър професионалист , крайно необходимо е да си осъзнал сам себе си, че го искаш силно, че си готов да му се отдадеш сляпо и безрезервно. Да си позволиш да обичаш и да приемаш учениците като свои деца.  Дори като свои връстници, но не да преминаваш  тънката граница помежду ви. Да си позволиш да им бъдеш приятел, наставник, съветник без да се опитваш да вземаш решенията вместо тях. Това са едни от най-трудните моменти на изпитание  не само на учителските , а и на човешките способности.

Добрият учител трябва да споделя своите принципи и убеждения с учениците си, но без да ги налага или да настоява учениците да се съгласяват с тях. Но понякога тези ценности могат да се използват не като лични идеали ,а като средста за постигане на по-високи цели. Учениците могат сами да изберат към кои ценности да се придържат, докато  израстват като личности.

Учителят трябва да се стреми към това да подтикне своите ученици да бъдат любознателни през целия си живот, да мислят критично – за себе си и за света. Една от задачите на учителя е да съумее да формира и укрепи такъв критически реализъм у ученика, което в никакъв случай не означава да бъде прекалено критичен  и строг.

Ефективният учител трябва да е няколко крачки пред своите ученици, доколкото е възможно това със съвременните ученици. Именно този факт задължава учителят на 21 век да не спира да се развива, да не се осланя само на годините опит и придобитите клалификации и умения. Изключително важно е да бъде отворен към промените и нововъведенията. В образованието има място за традиции, но то има нужда от глътка свежест – нови подходи, идеи, системи. Съвременният учител трябва да бъде новатор. Добрият учител не трябва да претрупва работата си, нито да пришпорва своите ученици.Да се съсредоточава върху същественото и да пропуска безмислените подробности , като по този начин прави урока по-интересен. Трябва да владее магията да приковава вниманието, да поражда любов и интерес към материята, която преподава, да умее да плени умовете и сърцата на учениците, за да може да се докосне до любопитството им, което от своя страна да подтикне потенциала към развитие. Учителят трябва да умее да създава връзка с учениците си , да бъде съпричастен с техните чувства и емоции. Той трябва да умее да им съчувства, когато са се провалили и да се радва заедно с тях на победите им. Той трябва да има положителен поглед на живота, да съумява да запазва позитивизма дори в негативни ситуации. Тряба също да се занимава  с всеки от уениците си поотделно. Не се държи като абсолютен авторитет, а прави така, че детето само да достигне до това, което иска да му предаде. Не насърчава наизустяването, а цели изграждането на критично мислене у учениците си. Приема евентуални грешки, както своите, така и на учениците си.

Ефективният учител трябва да бъде различен. Да има нестандартни начини на преподаване, които да прилага.  От там идва причината , поради която учениците биха се наслаждавали на часовете му и биха го търсили за съвети, нови идеи и съдействие.

Езикът на тялото е едно от основните оръжия на съвременния емоционално интелигентен учител. Той може да бъде ключово средствто за комуникация и поддържане на позитивизма към учебния процес. Когато един учител има високи ораторски умения, то тогава той говори със страст за това, което преподава и е вдъхновяващ. Но той не трябва да забравя, че дискусиите, а не лекциите водят до обратна връзка с учениците.

Успешният учител трябва да познава добре учениците си.Тук на помощ идват родителите , от които се очаква да дадат определена информация за децата си

.Спокойствието и разбирането е ключът към разбиването на агресията у учениците, която напоследък се забелязва все по-често. Тази агресия има своите корени , понякога те са просто едни изплашени млади хора , които са преживели доста тежки моменти за възрастта си. Целта на учителя-психолог е да помогне на тези наранени души да се отърсят от страха и стреса.

Накрая, но не последно място по важност, поставям чувството за хумор. То спомага за намаляване на напрежението между  учителя, като авторитет, и неговите ученици. Разведрява атмосферата , особено в тежки периоди. Способността да разсмееш своите ученици, не е за подценяване днес.

Добрият учител трябва да има сили да оцелява , да се чувства значим и необходим. Отношението на учениците към техния учител е отражение на самия него като човек, специалист и ролята, която е изиграл във формирането им като индивиди. Учителството е не просто професия, колкото състояние на духа. Добрият учител е такъв по рождение.