Глобалната икономика през 2014г.

Мнозинството икономисти през 2013г. прогнозираха негативни тенденции и за 2014г. Федералният резерв на САЩ намали своите финансови стимули. От друга страна обаче, безработицата в Америка спадна до рекордно ниско равнище за последните 5 години, достигайки 7%. В еврозоната цареше относително спокойствие. В края на миналата година се наблюдаваше синхронизиран растеж на големите световни икономики, създавайки оптимистични очаквания за 2014 година. Сравнително гладкото преминаване през толкова много икономически шокове, трябва да се отбележи, но прирастът на икономиката изглеждаше определено скромен.
Икономиката на САЩ, чието реално нарастване надмина очакванията от 2%. Очертава се напредък в намаляването на корпоративната и семейна задлъжнялост. Всичко това се отрази положително на акциите и на потребителите. Все пак, няколко фактора затъмняват положителната прогноза.
Преди всичко, Федераланият резерв на САЩ, намесата на който приближава своя край, макар да не предизвика паника на пазарите. От друга страна, блокажът в Конгреса на САЩ донякъде бе преодолян, но не могат да се очакват стимулиращи държавни разходи, които да подкрепят прогресивната фискална политика и същевременно приходите на покупателите. Това означава, че едва ли ще бъде постигнат силен прираст. Всичко това поставя под съмнение гладкото преминаване на американската икономика от стимули на Централната банка към самоподържащ се растеж.

Агресивната политика на японския премиер Абе бе предприета за да се избегне дефлацията. Презумпцията бе, че инфлацията не трябва да бъде допусната да следва низходящата си траектория. В резултат инфлацията през 2013г. се покачи и се очаква това да продължи и през тази година.
Съществува определен риск за прираста заради въвеждането в Япония на 3%-данък върху продажбите, което може да задуши икономиката. Премиерът Абе обеща допълнителни стимули, които да преодолеят негативния ефект от този данък. Но необходимостта от данък върху продажбите си остава сериозна заплаха за японската икономика. Защото Япония трябва да се справи с бремето на публичния си дълг, който ще достигне 230% от нейния БВП. Финансирането на този огромен дълг крие опасности и съответно рязкото увеличаване на стойносттта на японските облигации ще направи обслужването на дълга невъзможно. Това би се оказало разрушително за японската икономика.
Докато Япония се възстановява от дългогошната дефлация, еврозоната рискува да попадне в собствената си клопка. Защото финансовите пазари  виждат как нищо положително не се предвижда в еврозоната,  въпреки че тя се измъкна от дъългогодишната депресия. Но прирастът в еврозоната ще бъде минимален, инфлацията анемична, а големите структурни проблеми остават нерешени.
Безработицата в еврозоната упорито остава на високо ниво от 12,1%, като някои от големите икономики се сблъскват с определени препятствия в своя стремеж да станат по-конкурентноспособни.

Лидерите на еврозоната се отдръпнаха от политиката на строги икономии, но остава проблемът с високата стойност на труда. До известна степен ЕЦБ ще окаже подкрепа на еврозоната чрез разхлабване на монетарната си политика, но напредъкът към саздаването  на банков съюз върви твърде бавно.

Колкото до Китай, там дълговият балон продължава да се раздува. През 2012г. Китайската централна банка положи усилия да затегне раздаването на кредити, но това на свой ред забави икономическия растеж. Затова китайското ръководство предприе мерки  като облекчаване на условията за отпускане на кредити.

Натрупването на нови дългове няма да помогне на китайската икономика. Затова Пекин иска да преструктурира така икономиката си, че тя да не разчита само на износа, но и на повишаващото се вътрешно потребление. Очевидно Пекин ще трябва да извърши дълбоки реформи, така че икономиката му да се развива за сметка и на увеличеното вътрешно потребление.

Касано накратко, 2013г. се оказа неочаквано благорприятна за глобалните пазари и много от надвисналите заплахи за глобалната икономика се разсеяха. Но това не бива да отслабва натиска върху правителствата да извършат назрелите реформи и да преодолеят политическата дисфункционалност, която се манифестира в САЩ.