АМИ СЕГА?

САТАНИШЕВ РИТНА ФУРАЖКАТА, ПОД КОЯТО ИМА ТУХЛА

Като ученици често си правихме една глупава шега. Слагахме в коридора на училището една фуражка, която бяхме длъжни да носим. Под нея слагахме тухла. Меракът да ритнеш фуражката е по-силен от разума и инстиктивно теглиш един шут на фуражката. Тогава заработва мозъкът и приема болката със сълзи на очи и счупени пръсти на крака.
Същото се случи и със Сатанишев. Той видя фуражката и я ритна с все сила. Чак тогава заработи мозъкът му. Уви, твърде късно.
Ами сега?
Сатанишев допуска една непрекъснато повтаряща се грешка на ЦК на БСП. Цекистите бяха свикнали да седят и да нареждат  какво да се прави. Инструментът на правенето беше ДС. И докато ДС мислеше как да изпълни задачата се налагаше да събира и да анализира информация. Това в ЦК и Политбюро не правеха. И дойде момент, в който цекистите се усетиха, че не могат да мислят, а само да искат. И удариха ДС. С това си създадоха един много силен враг. Е, сега този враг им го връща тъпкано. Защото Живков можеше да дрънка едни глупости до втръсване, но не можеше да свърши нищо. Григор Шопов не говореше, но правеше всичко. И неговите хора можеха да мислят и да работят без да дрънкат политически глупости.
Каква е обстановката сега?
Обстановката е изключително сложна и противоречива. В такава обстановка печели този, които има нестаданртно мислене и действа бързо и умело, като си поставя близки и прости цели. Сложните игри не дават добър резултат, защото сложното иска много време-време за мислене, за създаване на необходими условия и обществена нагласа. По начало след 1989 г. политическите партии, както сами се наричат те, изпаднаха в тежко кръвосмешение. А после се чудят защо се раждат уроди.Ами това е най-естественото нещо при кръвосмешението..
Сатанишев ще се усети, че вече никога няма да има толкова депутати в Народното събрание. И ще даде на заден. Ще иска широка коалиция, но с всеки ден тази възможност намалява. Защото общественото съзнание бързо се променя и то не в негова полза. Ерозията на БСП е факт. Тя върви, не, тича към разпад. Той хем иска да е във властта, хем иска да не носи отговорност.
Такава ситуация няма. Отговорността се трупа и ако не се промениш кардинално, един ден ще потънеш в това блато. А той е вече до шия в него. Опитите да сондира европейското мнение да се реализира там е твърде съмнителен. Глупавият пленум го блокира дотам, че съотборниците му вече се готвят да направят преврат и да го елиминират. Оставките на Кадиев и Нинова са доказателство за това. Те не искат да отидат в АБВ, а да оглавят БСП и да я реформират. Лично аз смятам, че това стана твърде късно, но ще видим как ще се развият нещата.
Наближава времето, когато т. нар. "партии" ще разберат ясно, че дълго време у нас партийно  правителство няма да има. Ще има програмни правителства, защото партиите нямат програми, а правителството ще изпълни непартийна програма. В този план нагласите на ГЕРБ да управлява в коалиция или самостоятелно са илюзорни.
Всъщност, сътресението, което се получи ще отнесе много глави. Ще трябва да се появят хора с аналитично мислене, способни да работят с информация, да създават добре работещи структури и институции и воля да изпълнят определената програма.
В нестандартна ситуация трябва да се мисли и действа нестандартно. В това отношение полза от нашите социолози и политолози е никаква.
И от сегашните политици-също.