Птиците на лекотата

Неделите ме хващат неподготвен за пълното отсъствие на делничност. Сепват ме някак, прошепват ми, 'а сега как да бързаш, почивайки си?' И аз се втурвам да не закъснея за покоя си, прилежно стриктен в нищонеправенето. Идва ми на ум, колко съм смешен в своята добросъвестност, да тичам след навиците си, все да мисля за послето. И си свиркам от самоирония недоосмислена песен, която, слушайки я, ме изважда от себе си, превръща ме в съзерцание. Така вече сме двама, рутинното ми Аз и Наблюдателя. Колкото повече напредваме заедно, единият се смалява, а другият расте. Щом това танго достигне края си, неделите ми ще пропият делниците.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.