Връщане назад, пренаписване, отстъпление: Докъде ще стигне Русия в своята мания по 1997 г.?

"Съветската власт е подвижен поток, който постоянно се движи натам, накъдето му е позволено, към определена цел" - пише през 1947 г. Джордж Ф. Кенан, дипломатът, разработил стратегията за "сдържане" (containment) по време на Студената война, в статията си "Източниците на съветското поведение".

Основната ѝ грижа, продължава той, "е да се увери, че е запълнила всяко кътче и пролука, достъпни за нея в басейна на световната власт".

Съветският съюз вече не съществува. Хидрологията обаче остава същата

Директорът на ЦРУ отлетя за Москва в края на август, но не получи срещата, която искаше. Джон Ратклиф се срещна със Сергей Наришкин и Александър Бортников - ръководителите съответно на руското външно разузнаване и на службите за вътрешна сигурност. Ала Владимир Путин, от когото се очакваше да му отдели време, даде ясно да се разбере, че посещението не изисква неговото присъствие.

Столът остана празен. В дипломацията това също е отговор, а този конкретен отговор показваше, че течението все още се движи.

Истинският въпрос не е дали Русия ще нападне НАТО, а какво Вашингтон и Брюксел са готови да признаят за нападение. За Путин изтласкването на Алианса обратно към позициите му от 1997 г. не изисква танкове, маршируващи към Париж. Изисква единствено да се докаже, че Член 5 е блъф.

Удобната лъжа е мъртва

До това лято работната хипотеза в западните столици беше ясна и проста: затънала в Украйна, Русия нямаше нито средствата, нито желанието за втора война. Тази хипотеза се преразглежда - включително в американските разузнавателни служби - поради една проста причина. Войната не е засегнала кибервъзможностите и хибридния потенциал на Русия.

Списъкът с инциденти вече е дълъг. Палежи и саботажи на инфраструктура, заглушаване на GPS сигнали и нарушения на въздушното пространство, насочване на мигранти към границата с Литва и дронове над летище "Лайпциг", за които Германия обвинява Москва. Част от тези действия вече включват кинетични елементи. Никое от тях обаче не прекрачва прага на Член 5.

Що се отнася до "сивата зона", отговорът е "да". Атаката вече е в ход.

По отношение на сухопътните действия отговорът е по-скоро "не", а Кремъл е изложил причините за това писмено. В проектодоговора от декември 2021 г. се настояваше НАТО да се върне към позициите си от 1997 г., а недоволството датира поне от речта на Путин на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г. Нищо в тези документи не изисква присъствие на танкове в Париж.

Представете си вместо това най-евтиния сценарий. Руски войски навлизат в Нарва (Естония) и Даугавпилс (Латвия) - два рускоезични града близо до границата - и ги държат под контрол в продължение на два дни. Ако Вашингтон не се намеси, Москва ще обяви Алианса за куха структура и ще се изтегли, отчитайки победа, която може да представи като успех пред собствената си публика. Тази публика не се намира в Талин. Тя е във Франция и Германия, където партии, по-благосклонни към Кремъл - като "Алтернатива за Германия" (AfD) и "Национален сбор" (National Rally) - се борят за власт, и където уплашените избиратели може да предпочетат сключването на сделка.

Заплахата с тактическо ядрено оръжие и постоянните опити за сплашване ще свършат останалото. Армията не е задължителна.

Най-евтиният начин за разпадане на НАТО

От военна гледна точка Алиансът е в по-добро състояние, отколкото в политическо отношение. От 2023 г. насам НАТО разполага с конкретни регионални планове за отбрана, вместо с общи сценарии за реакция при кризи, и твърди, че силите му са готови да влязат в бой незабавно при конвенционална атака на източния фланг.

Неотдавнашното учение, ръководено от ВВС на САЩ близо до Калининград, демонстрира това директно в "задния двор" на Русия чрез участието на EA-37B - самолет, създаден да заглушава радари, комуникационни системи и навигация. Срещу атаките в "сивата зона" обаче, резултатите са по-скоро неубедителни: действията са реактивни и отбранителни, без доказан ефект на възпиране. От 2022 г. насам саботажите зачестяват, без НАТО да е успяло да промени сметките на Москва.

Налице е и позицията на Вашингтон. Администрацията е уведомила съюзниците, че планира да намали участието си в модела на силите на НАТО, а представителите ѝ рядко посочват Русия като основна заплаха за Алианса. На срещата на върха в Анкара това лято Доналд Тръмп пристигна, погълнат от конфликта с Иран и видимо нетърпелив. Два дни по-късно в заключителното комюнике бе потвърден ангажиментът по Член 5, а на пресконференцията в края на форума той говори за любов и единство сред присъстващите. Възпирането зависи от това дали противникът вярва в евентуалния отговор. Трудно е обаче да се повярва на отговор, който се променя на всеки 48 часа.

Страните, намиращи се най-близо до Москва, са направили своите изчисления. Плановете им предвиждат националните въоръжени сили на Полша, балтийските държави и Скандинавия да влязат в бой още от първия час - преди да приключат консултациите по Член 4 и независимо дали ще последва решение на НАТО.

Календарът е безпощаден. Полският министър-председател Доналд Туск призова Европа да се подготви за евентуален конфликт с Русия до 2027 г., позовавайки се на думите на висш командир от НАТО. Пътната карта на НАТО за превъоръжаване предвижда запълване на пропуските във военните способности едва след 2030 г.

Плановете изпреварват наличното въоръжение. Недостигът е в сферата на ударите с голям обсег и дозареждането във въздуха - именно онези способности, които Вашингтон възнамерява да съкрати. Капанът се крие не в намеренията, а в сроковете и последователността на действията.

Но може ли Китай да обуздае Путин? Пекин разполага с необходимите лостове: чрез сенчеста търговия той доставя компоненти за руските ракети и поддържа функционирането на военната икономика. Си Дзинпин обаче не направи нищо, за да спре инвазията от 2022 г., а един разединен Запад е в негов интерес.

Неговата "червена линия" е по-тясно дефинирана. Евентуална руска ядрена детонация би дала повод на Япония и Южна Корея да създадат собствени ядрени оръжия - сценарий, който Пекин би предпочел да избегне. Това вето се отнася за ядрения взрив, а не за дроновете, саботажите или светкавичното превземане на гранични градове в рамките на два дни.

Цената на празния стол

И така, ще нападне ли Русия НАТО? Атаката в сивата зона е в ход, традиционното нахлуване е малко вероятно, а опасността е погрешна преценка: Путин преминава граница, за да види дали някой ще отговори. Ако алиансът остане реактивен и политически колеблив, хибридната ескалация продължава, докато някой не познае погрешно.

Предотвратяването на това означава преминаване от отбранителна позиция към възпиране с придружена цена. Полша, Финландия и Норвегия вече изпращат по-ясни сигнали от самото НАТО. На въпроса какво биха направили Съединените щати, честният отговор в Брюксел е, че един човек знае и не е казал.

Ратклиф предаде послание на Москва, а Путин пропусна срещата. Може би не е имал нужда от нея. Отговорът, който чака, идва от Вашингтон.

Анализът е на Якуп Кенан за TurkiyeToday