Следи - Емил Стоянов

       СЪНУВАХ  СТРАНЕН  СЪН  НОЩЕС,
РАЗХОЖДАХ  СЕ  НА  БРЕГА  НА  ОКЕАНА,
А  В  ПЯСЪКА  ДО  МОИТЕ  СЛЕДИ
ВЪРВЯХА  ДРУГИ  -  БЯХМЕ  ДВАМА.

       ДО  ТУКА  -  НИЩО  ИНТЕРЕСНО,
ЧОВЕК  ДА  МИНЕ  -  СВЯТ  ШИРОК,
НО  В  ОБЛАЦИТЕ  ВИЖДАХ  СЦЕНИ
ОТ  ДОСЕГАШНИЯ  ЖИВОТ

       И  БЕШЕ  ЧУДНО,  ДАЖЕ  СТРАШНО,
КОЙ  БЕШЕ  ТОЗИ  ГОСПОДИН  ВИСОК?
В  МИГ  ОНЕМЯХ,  СТАНА  МИ  ЯСНО,
ВЪРВЯХ  ДО  СЕБЕ  СИ  -  СЪС  БОГ.

ТОЙ  САМО  СЕ  УСМИХНА  И  ПОСОЧИ
        КЪМ  ОБЛАЦИТЕ.  ВИЖДАХ  АЗ
КАК  МАЙКА  МИ  МЕ  ГУШКА  КАТ'ОТРОЧЕ,
А  НЕГОВАТА  СТЪПКА  ПАК  ДО  НАС.

       ВИДЯХ,  КОГАТО  ЗАОБИЧАХ
И  ПЪРВАТА  ЗА  МЕН  ЖЕНА,
Е,  ТЯ  ТОГАВА  БЕ  МОМИЧЕ  - 
ЗА  МЕНЕ  ДАЖЕ  НЕ  РАЗБРА...

БЕЗБРОЙНИ  СЦЕНИ  ОТ  ЖИВОТА
СЕ  СМЕНЯХА  ПРЕД  МОИТЕ  ОЧИ,
        НО  ВИНАГИ  ЗАБЕЛЯЗВАХ
ДО  МОИТЕ  -  ТЕЗ  НЕГОВИ  СЛЕДИ...

       НО  ОБЛАЦИТЕ  ПРИТЪМНЯХА,
НЕБЕТО  ПОЧНА  ДА  ТРЕЩИ
И  ГЛАРУСИТЕ  ОНЕМЯХА,
НАГОРЕ  ВДИГНАХ  АЗ  ОЧИ.

       ВИДЯХА  СЕ  В  СЦЕНИ  СТРАШНИ,
НА  МЪКА,  НА  БЕДА,  НА  СКРЪБ,
НО  СЛЕДИ  ОТ  НЕГО  НЯМАШЕ  ДО  МОЙТЕ,
ЯВНО  ТОЙ  МИ  БЕ  ОБЪРНАЛ  ГРЪБ.

       ПОПИТАХ:  „ГОСПОДИ,  КОГАТО
НАЙ-МНОГО  ВИКАЛ  СЪМ  ТЕ  АЗ,
НЕ  СИ  ПРОТЕГНАЛ  ТИ  РЪКАТА,
ОСТАВИЛ  СИ  МЕ  САМ  ТОГАЗ.

ВИЖ  КОЛКО  МЪКА  ИЗЖИВЯЛ  СЪМ,
       А  ТИ  ОСТАВИЛ  СИ  МЕ  САМ.
ДО  МОИТЕ  СЛЕДИ  ТЕ  НЯМА.
А  АЗ  ОТ  ТЕБ  СЪМ  ИМАЛ  НУЖДА  ТАМ."

        ПРОТЕГНА  СИ  КЪМ  МЕН  РЪКАТА,
ПОГАЛИ  МЕ  С  УСМИХНАТО  ЛИЦЕ
И  РЕЧЕ:  „НЕ,  МОМЧЕ,  ВЪВ  ТВОЙТА  МЪКА,
АЗ  ТЕ  НОСИХ  -  НА  РЪЦЕ... "

2012,  18-ти  януари
Емил  Стоянов