Колко му трябва на човек

КОЛКО МУ ТРЯБВА НА ЧОВЕК
разказ

Не харесвам колата си, но баровецът държи да пътувам с нея. Нещо като подвижна реклама на успехите му в живота. Аз - двадесет и пет годишна, бивша манекенка - руса, дългокрака и с крещящи мерки, вече неподходящи за подиума, но съвпадащи с касапския вкус на любовника ми. Колата ми - сребърно БМВ, кабриолет, което той ми подари за рождения ден. Много биха ми завидели за нея, но като ти се спука гума, пак излизаш, подпираш се на вратата кръстосала крака, обути в ботуши с висок ток и къси панталонки, малко по-дълги от дантеленото бельо, разкопчаваш няколко копчета на блузата и чакаш някой да се смили и да ти я смени или се обаждаш за помощ.

      Днес обаче няма мераклии за сервизни услуги. Слънцето препича безжалостно и сгрява ламарината, върху която съм отпуснала задницата на панталонките си. Проверявам мобилния телефон, няма връзка с мрежата. Паля цигара и се заслушвам в хлопките на пасящите в близост до пътя овце и жалостивите им проблявания. Овцете миришат гадно и развалят свежия аромат от разцъфналите дървета и треви. Голямо, рошаво куче притичва, поддържайки дисциплината на стадото. Най-отзад, подпирайки се на дялана гега, върви мъж на видима възраст към шeйсет, възрастта на баровеца... За разлика от него обаче овчарят е дългокос, несресан, небръснат и вероятно некъпан и миришещ, което може да се предполага от мърлявите му дрехи. Но пък е със страхотен загар на лицето, шията и силните ръце, има атлетична фигура и приятни черти, а баровецът е плешив, има шкембе и е бял като тебешир.
     - Има ли мрежа по-нагоре или по-надолу по пътя? - провиквам се към овчаря, показвайки телефона си.
     - Не знам, нямам мобилка - отговаря ми той.
     - А така..., няма какво да те безпокои, значи...
     - Така си е. Тука нито радио..., нито телевизия има.
     - И само с овцете ли си говориш по цял ден?
     - А, често закъсват тука. Хортуваме си с такива като тебе.
     - Какви? - питам неразбрала посоката на мисълта му.
     - Закъсали - отговаря ми той.
     - Ти нямаш ли се за закъсал тука в пушинаците? Не ти ли се е искало да отидеш при хората, в града, да работиш престижна работа, да получаваш добра заплата, да имаш авторитет, власт, пари?...

     Той се замисля и отговаря:
      - Колко му трябва на човек: блага дума, кана вино, лек тютюн и путка... Не, добре съм си тука, не ми трябва политика, нито власт, още по-малко пари... Като няма насита човек, пак е нещастен. Ай, ррррр... - подвиква той на овцете натрупали се край шосето и отминава напред, за да ги отдалечи.
     Замислям се. Колко му трябва на човек, наистина?!...
     Задава се кола и аз помахвам енергично с ръка, за да спре. Отмина гадината... Ей сега му завидях на тоя овчар, крачи си на воля, слуша хлопките и птиците и нищо не го тревожи. Абе..., колко му трябва на човек?!

Прочетете още НОВИЯТ АВТОБУС

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.