Икономист предлага преминаване към умерена форма на прогресивно подоходно облагане

Процесът по нарастване на бюджетния дефицит в България не е катастрофален и може да бъде овладян. Няма сериозни доводи за премахване на минималната работна заплата, но може би е нужно да се премине към диференциацията ѝ на регионален принцип. Плоският данък не води до повишаване на събираемостта и в перспектива може да се мисли за преминаване към умерена форма на прогресивно подоходно облагане. Това коментира икономистът проф. Ганчо Ганчев в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Според него бюджетният дефицит може да се овладее чрез ограничаване нарастването на някои разходи и при разумна фискална политика той може да бъде в рамките на 3%.

Що се отнася до заплащането,

България е страната с най-високо разслояване на доходите в ЕС,

затова според Ганчев имаме нужда от инструмент за социална политика в областта на доходите какъвто е минималната работна заплата.

„Проблемът не е толкова в минималната заплата, която трябва да бъде регламентирана, а в цялостното обвързване на всички доходи с определен среден доход. То може да бъде прекъснато."

Във връзка с данъчното облагане икономистът посочи, че чуждестранните инвестиции у нас са били най-високи, когато в страната ни имаше прогресивно данъчно облагане до 2007-2008 г. Тогава в някои години дефицитът по текущата сметка е достигал до над 20% от БВП, т.е. имало е огромни чуждестранни инвестиции.

„Когато въведохме плоското облагане, те спаднаха и остават на ниско равнище в сравнение с другите страни. Идеята, че много ниското облагане е огромен стимул за инвестиции, включително чуждестранни, не се потвърждава“, отбеляза Ганчев.

За привличането на чуждестранни инвеститори от значение са и други фактори като борба с корупцията, ненамеса на държавата в дейността на бизнеса, ефективна съдебна система, посочи той.

По думите му плоското облагане у нас е силно регресивно, тъй като хората с най-ниски доходи плащат по-голям дял за данъци от тези с високи доходи. А в повечето европейски страни данъчното облагане е прогресивно, включително много държави с плосък данък са се отказали от него, тъй като създава тежки проблеми.

Данните на Евростат за инфлацията през април, които поставят

България на първо място в ЕС по годишна инфлация,

показват натрупаните напрежения през последните години, свързани с бюджетния дефицит и действията на правителството за овладяване на цените в процеса на присъединяване на страната към еврозоната, отбеляза Ганчев. Те бяха недобре позиционирани и структурирани и това доведе до по-висока инфлация, счита той.

Икономистът припомни, че в еврозоната борбата с инфлацията е отговорност на Европейската централна банка (ЕЦБ), а не на правителствата на страните членки. Засега ЕЦБ избягва да повиши основния си лихвен процент, който е основният ѝ инструмент за борба с инфлацията, тъй като счита, че ускоряването на ръста на цените е по-скоро временен, свързан с блокадата на Ормузкия проток.

„Ако инфлацията продължи да се ускорява, вероятно ще видим повишаване на лихвените проценти с негативни последици за реалния сектор и капиталовите пазари.“

Отделни сектори се превърнаха във феодални владения

България има проблем със структурирането на бюджетните разходи, някои от тях може да бъдат орязани, особено плановете за прекомерно увеличаване на заплатите в някои сектори, счита Ганчев.

Но страната ни има и стратегически проблем с позиционирането на държавните разходи и тяхната структура, предупреди той. „От 15-20 години се говори за преминаване към програмно-целеви подход за бюджетиране. Това означава по друг начин да се структурират приходите и разходите от гледна точка на тяхната ефективност и роля за икономиката“, посочи гостът.

Според него сега страната ни финансира възпроизвеждането на една и съща структура на държавните разходи, а задачата е по-скоро да се оптимизират разходите. Но това е сложна задача, която не може да бъде решена в рамките на един-два бюджетни периода. „Положителното е, че имаме перспектива за правителство, което да изпълни пълен мандат и в неговите рамки да оптимизира структурата на бюджетните разходи“, изтъкна Ганчев.

Той отбеляза, че България няма свръхразходи в сравнение с останалите страни членки на ЕС, те са под средните за съюза като дял от БВП. Същото важи и за държавния дълг. Но има сектори като вътрешна сигурност, които като дял от БВП са два пъти по-високо финансирани, от средното равнище в ЕС. Други пък са недофинансирани.

„Отделни сектори са се превърнали във феодални владения. Нужна е структурна оптимизация на държавните разходи, друг начин за контрол върху ефективността на използването на бюджетните средства, нови принципи за заплащане в държавния и общинския сектор.“

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria