
Аз имам стиха ти ... когато те няма…
там... този стих... където сме двама.
Там все те търся... и там те откривам,
твоите думи чета и в спомена скривам.
В стиха ти намирам още жива мечта,
недописани мисли в поглед син…и сълза…
недовършена песен, неизпълнен обет…
обич тайна… неземна… в душа на поет.
Аз те търся в стиха ти... когато те няма,
искам прошка без думи… и мисля за двама...
всеки ден там добавям редове със любов
в този вечен, безкраен… недописан живот…
stela50
Пълнолунна вечер ми напомня
кратки срещи във среднощен час...
Погледите... думите забързани,
гонещи се с времето пред нас.
Нека пълната Луна да ми внушава,
че само сън си бил... или мечта...
очите ти все още ме смущават…
и споменитe… с пролетни цветя...
stela50
Художник
Анатолий Петкевич