Цената на изкуството, или духовната смърт на една държава

Знам, че вниманието на хората днес е насочено изцяло към референдума. И аз бях, и аз гласувах........и аз ще слушам за него поне още две седмици по телевизията. Но уповавайки се на един предаван български опит, смятам, че резултатът няма да е толкова важен, защото, ако беше, поне едно-две кебапчета щяха да се поразмятат на нечия вилица. А така, като гледам, дядо Пеньо и тази вечер топи хляб в доматен сос.....

Но това е политика - нека я оставим на хората, които я разбират. Друго ме тревожи мен, друго. И да ви призная честно, сърцето ми се свива от това другото.

Споменавал ли съм, че обичам поезия? Рядко може да се намери нещо по-красиво от заплетената игра на думи. Тя облагородява духа, кара те да мислиш, да чувстваш и въобще да бъдеш човек. Нация, закърмена с поезия, може само да сътворява чудеса, да върви напред и........да "продава" стихосбирки безплатно. Ъм........това всъщност продажба ли се води?

Да, точно така - няколко "златни" сандъка, дето книжарят явно толкова добре пласира, че се чуди как да изхвърли незабелязано в близката река. И какво да прави завалията? Моли се! Оттърви го от това проклятие, тия запазени книги!!! Малко му трябва, например, да види, че се колебаеш, и аха-аха.........чак той ще ти плати, за да ги "купиш!".

И тук човек си прави равносметка. От една страна, цената на порнографски списания и пуберски "клюки" - половин бъбрек; от друга, цената на изкуството - еквивалент на въздуха, който дишаме.

......а скоро и той ще струва повече. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→