Всичко е предопределено

Вярно е, че бизнесът ни е притиснат от данъчните закони на държавата. Вярно е, че хич не е лесно да си бизнесмен в такава държава и то по време на криза. Но вярно е и друго нещо, което направо е жестоко. За да оцелеят, предприемачите мачкат работниците си, които са в безнадеждно състояние. Без договори, по 12-14 часа работа, непочтеност при договарянето, не плащане на заработеното или протакане във времето докато се забрави какво човек има да взема, какво да дава. И накрая идва нечовешкото отношение от хората на бизнеса, които едва ли не се мислят за по-висока категория човешки същества, спрямо обикновените хора на труда. И т.н., и т.н. Какво изречение! Ама така си е!

Вече се е почти стъмнило. Колата се движи в града по задачи. Снегът вали на големи парцали, а парното прави вътре в колата температурата особено приятна. Е, при такава температура и задушевна обстановка, ако си със собствената жена вътре, не може да не се получи разговор по същество. И то разговорът винаги се върти около парите, които не достигат, и не достигат да се вържат двата края на изтънелия семеен бюджет. Ето един такъв примерен разговор:

Жената:

- Ако се бях оженила за бизнесмен нямаше да карам тая бричка. Ама ти за какво ли ставаш?

Мъжът:

- Вярно е, че не ставам за бизнесмен. Не мога да лъжа, не мога да презирам хората, не мога да живея добре за сметка на тяхната мизерия и експлоатация, не ме бива да правя далавери. Тука всичко е далавера, от далавера нагоре.. Във взаимоотношенията си с хората съм точен - спира да си поеме дъх съпругът и думата му веднага е отнета.

Жената:

- Ти не можеш да заколиш една кокошка, та камо ли човек да набиеш или да утрепеш някой негодник. Живия шаран за Никулден аз трябваше да го трепам. Не става от тебе нищо- помълча „съкровището” малко и добави иронично – Безпарко загубен! С твоята честност и истински християнски морал ще страдат децата ти. А бе ти лъгал ли си някога? Ако си бизнесмен няма да можеш да заспиш ако не прецакаш някой през деня. А мухльо, даже си хъркаш спокойно! Обстановката се нагорещаваше и нагорещаваше все повече и повече.

Неизвестни са пътищата на женската мисъл доколкото може да съществува такава. Изведнъж съпругата се сети за нещо и промени курса на колата. Завъртя волана и залъкатуши през тесни тъмни улички. След близо десетина минути спря пред някаква къща, в която светеше само една слаба, мижава крушка. Слезе от колата и се затича към вратата. Отвън се виждаше в стаята скромна обстановка, характерна за повечето къщи. Бързо се върна и пак потегли. Преди да почне да мърмори отново, съпругът с половин уста я попита:

- Защо е всичко това, по тия сокаци, по това лошо време?

Получи веднага отговор:

-Днес на пазара си купих нещо. Не ми стигнаха петдесет стотинки да си платя сметката. Разбрахме се с човека да му ги върна когато мога.

Повече и не проговориха докато се прибраха у дома. Но мъжът си мислеше през цялото време:

-И ти, госпожо не ставаш за бизнесмен. На мен ми четеш конско евангелие какъв трябва да съм цяла вечер, а ти каква си? Нима си по-различна от мен?

Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака. В семейните бракове няма нищо случайно, пък и изобщо.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.