Преди празника на влюбените

Сесията приключи успешно. Дори Дани се стегна и нямаше никаква поправка. Мързеливичка е, когато трябва да учи. Такава си я обичам. Аз пък се готвя за изпити в почивката от работа и любов. Някак не усетих времето – така луднал ме повлече животът, като пълноводно-придошла пролетна река, когато планинските снегове се топят и изпълват коритото с отминала бяла красота, преходността на битието в нова форма. Нищо не се губи, факт, който отдавна знам.

На работа в офиса съм до края на следващата седмица. Тече ми предизвестие за напускане. Шефът го прие нормално, каза, че всеки има свой път, нормално било да търся нови възможности за изява и кариера, когато съм млад и два дни по-късно се появи момиче, което от понеделник лепнаха за мен – да обучавам в естеството на работата.

Момичето е горе-долу на моите години, с очилца, къса кестенява коса, прекалява с разни стилизанти или не се къпе много често, защото стои една такава мазна. По-скоро е второто, улавям не много свеж мирис от нея, а тя ме следва по петите навсякъде. Като невидима опашка след нея остава миризма, която подсказва откъде е минала. Не ползва и пералнята често – забелязах по якичката на светлата й риза тъмни ивици. И това нещо цял ден до и около мен! Дори не правя опити да я сравнявам с Дани – не искам да ги приближавам дори в мислите си. Не е много нормално да си сред хора по цял ден и да не се грижиш за хигиена и чисти дрехи. За мъж е непростимо, а за момичета дори не желая коментирам.  Нямаше да повдигна темата, ако не трябваше да съм 8 часа прикрепен към нея. Обяснявам й подробности, показвам как, общувам с клиенти по телефона и в офиса, когато нещата касаят моята работа. Тя ме гледа през очилцата и мига ли мига. Може пък да си има проблеми.

Излизам малко навън с чаша кафе за глътка чист въздух.  Оксиморон – в София, почти на  централен булевард и чист въздух. Усмихвам се и отпивам топло кафенце сред изпаренията на изгорелите газове от автомобилите, които не усещам. Свеж, почти екзотичен аромат. Ноздрите ми поемат миризмата на кафето, обичам ободрителния му вкус. Тук го пия без захар, Дани му слага мед в къщи. Не отказвам, би било безмислен спор за ползите от меда върху човешкия организъм. Нека си експериментира върху мен, не възразявам. Пускам я в съзнанието си тук, далеч от новата колега.

Сутринта, надвесена над мен в леглото, побутва ме много леко, усмихната, ухае на чисто, на топло тяло, което снощи е било любено и дарявало обич на свой ред. Косите й падат свободно, не се е сресала все още, краищата ме гъделичкат по лицето като немирни слънчеви пръсти.  Прегръщам мисловно утринния спомен, продължавам да се усмихва, нова глътка изстиващо кафенце, без цигара, инатливо копеле съм, когато реша, две мнения няма. Спринтира бърза идея, препъвайки се за миг в мозъчните ми гънки – утре било св. Валентин, за пръв път в живота си ще купувам нещо по този повод, знам, че Дани ще очаква изненада, нещо само за нея, нещо интересно и неповторимо, точно като за момиче, каквото е тя.

Единствената!

Само рози и плюшени сърца, друго не се сещам – търсих в нета идеи за подарък, нищо интересно не открих. Имам още време, може да ми хрумне нещо. Отворен съм за нови предложения.

Прицелвам се в рисайкъл бина наблизо, мятам празната чаша. Кош! И обратно в офиса.