Как гледате на старостта?

Какава старост, не разбрах? Ние тук си умираме млади. И ще умираме все по-млади, благодарение на прекрасния живот, осигурен ни маниакалната клептокрация, която ни управлява... отговор Сигнализирай

Има една стара приказка която започва така:"Младостта-може,но не знае.Старостта-знае,но не може!И т.н. и т.н. отговор Сигнализирай

Старостта не случайно е наречена от хората "златна възраст". Страстите са утихнали, сетивата са притъпени, човек се вглъбява в спомените си и размислите си. Мисли повече за смисъла на живота и предстоящата му среща със всевишния дух! Прави си равносметка на делата си и преценява към какво се е стремял и какво е постигнал! Няма страх от смъртта, но има само съжаление за нещата, които не е успял да постигне! Има голям опит от живота, който помага на човек да преодолее притъпените си сетива и намалени физически възможности. Опитва се да го предаде на младите! Само обаче ако не е притеснен толкова материално! За повечето от нас обаче в България старостта е един ужас! Страшно тягостно е да виждаш, че тежиш, че си бреме за младите и изпитваш огромно угризение на съвестта, защото виждаш, че всъщност и ти си виновен за тази ситуация. А като виждаш каква е политическата ситуация у нас, дори надеждата за по-0добро бъдеще на младите след теб умира и старостта се превръща в среднощен кошмар! отговор Сигнализирай

Goliamo prouchvane niama shto. отговор Сигнализирай

Единственят орган на чове който май не се променя видимо / не говиря за поражения от с годините за слепота/ е очите.Колкото и стар да е човек и бавно да се движи с тех и през тях човек продължава ад въжда всичко а и е виждал толкова много, но от страни не може да се установи,а само се възприема по походка,по кожата и бавните му движения колко е стар. отговор Сигнализирай