За и против по-високите цели за емисиите

Проучване сочи, че разходите за борба с глобалното затопляне са по-ниски днес, отколкото през 2008 г., когато ЕС прие своите цели за намаляване на парниковите емисии.

Преди разговорите за климата в ООН през следващата седмица ЕС публикува проучване за изпълнимостта на едно по-значително намаляване на емисиите на парникови газове.

Съюзът вече е поел ангажимент да намали емисиите си с поне 20% спрямо нивата от 1990 г. до 2020 г. На конференцията на ООН за климата в Копенхаген ЕС обеща да ги намали дори с 30%, ако други големи държави замърсители направят същото.

Тъй като до момента не е постигнато споразумение, министрите на околната среда поискаха от Комисията да проучи осъществимостта на подобна инициатива, ако Съюзът я предприеме сам. Резултатите бяха представени от Кони Хедегор, комисар за действията по климата.

Според проучването целта от 30% ще струва 81 млрд. евро на година на страните от ЕС, взети заедно, или 0,54% от общия им БВП. Това е с 33 млрд. евро годишно повече от цената на целта от 20% днес, но само с 11 млрд. евро повече от цената й през 2008 г.

По-ниската цена се дължи на спада в търсенето на енергия по време на рецесията и покачването на цените на петрола, които понижиха цената на правото да се замърсява в Европа.

ЕС изисква от тежката промишленост да плаща за правото да произвежда определени количества емисии, а със закупените права може да се търгува на няколко борси в Европа. Предвид цените на въглеродния диоксид, разходите за постигане на задължителната цел от 20% са спаднали с 30% от 2008 г. насам – от 70 на 48 млрд. евро годишно.

Според проучването по-високата цел ще стимулира икономиката, ще намали зависимостта на ЕС от чуждестранен петрол и газ и ще направи постигането на целта за намаляване на емисиите с 80% до 2050 г. по-лесно за Европа.

Новата цел може да вдъхне нов живот и на преговорите за изменението на климата след разочароващата среща в Копенхаген, на която не бе постигнато обвързващо международно споразумение. Оттогава разговорите в ООН са в застой, но трябва да бъдат възобновени на 31 май.

В проучването се разглеждат и начините за още по-голямо намаление на емисиите, както и последствията от по-високата цел извън границите на Съюза. Някои от разгледаните варианти са ограничаването на продажбата на права за въглеродни емисии и използването им за подпомагане на екологосъобразни предприятия.