Иди си, моля те, в Париж, човече!

От десет лета съм аз малко женен -

с французойка съм във брак драгоценен.

Живея във апартамент панелен,

в Люлин, на осмия етаж заселен.

Не аз, а тя е истинска щастливка,

не иска от семейно щастие почивка...

По цял ден шета, готви и работи,

научи се да слага и компоти!

Но не щеш ли тъстът мой любим и мил,

без покана да ни посети решил.

На зарана рано станал той във пет,

за да не изпусне своя самолет.

Кацнал в София по икиндия

и веднага вдигнала се олелия.

Френската му авиокомпания

изпратила багажа му във ... Дания.

Купил нови дрехи без комплекси,

почти без пари станал много секси.

Поръчал после той едно такси,

у дома пристигнал за едно мерси.

В коридора срещнал леля Пенка,

от пръв поглед му станала фенка,

нашта пищна съседка-манекенка.

От любов замаяла му се главата,

изпуснал си на пода очилата,

омекнали му изведнъж краката,

изпаднало ченето от устата...

Осем етажа мигом прелетяло,

къде отишло, ни се чуло, ни видяло.

Зъболекар трябвало да търси спешно,

наредил му нови зъби безпогрешно,

можел вече леля Пена той да схруска,

на цената на една френска закуска...

Ходил после на офталмолог,

лещи сложил, станал синеок,

без да си разваля банковия влог,

леля Пена гледала го като бог...

На море отишъл после с леля Пена,

да си оправят двама тена,

яли, пили и се веселили,

Visa-та му пак не източили...

Ден подир ден, година стана вече,

откакто у нас тъст ми се довлече...

- Иди си, моля те, в Париж, човече!

- Зетко, аз при твойта тъща,

вече няма да се връща!

Френска пенсия тука доходи,

с Пенка аз охолен живот води

и не глупав в Париж обратно да ходи...