Bank of Cyprus: И Кипър ще се нуждае от финансова помощ

На Кипър скоро може да се наложи да потърси международна финансова помощ, ако не бъдат взети мерки за стабилизиране на финансите на страната, което би го превърнало в четвъртата подпомагана държава в еврозоната, заявиха от най-голямата търговска банка на острова, цитирани от Ройтерс.

"С мудността си рискуваме способността за рефинансиране на страната, като последиците ще бъдат незабавни и сериозни“, се посочва в официално изявление на  Bank of Cyprus.

"Надвиснала е заплаха Кипър да се включи в механизма за подкрепа на Европейския съюз с всички възможни недостатъци, свързани с това“, пише още в документа.

След като дълговата криза в еврозоната избухна миналата година, ЕС и Международният валутен фонд обявиха многогодишни спасителни пакети за Гърция, Ирландия и Португалия на обща стойност 382 млрд. евро.

Спасяването на Кипър, чиято икономика представлява едва 0,2% от общата икономика на еврозоната и се очаква финансовите нужди на страната да бъдат няколко милиарда евро през тази година, не би изцедило финансовия ресурс на Европа. Такова обаче би било нежелано напомняне за това как дълговата криза в региона би могла да се разпространи, докато проблемите на една от държавите засягат всички останали.

И трите големи международни рейтингови агенции през последните няколко месеца понижиха кредитния рейтинг на страната заради вложенията на кипърските банки в гръцки държавни ценни книжа за около 5 млрд. евро и голямата зависимост на островната икономика от търговията с Гърция.

В петък  Standard & Poor's понижи рейтинга на Кипър с една степен до ВВВ+ и предупреди, че е възможно ново намаление, като се позова на непоследователните действия на правителството за съкращаване на разходите, както и на експозицията към Гърция.

Обсъжданията за съкращаване на разходите бяха спрени през миналата седмица, след като опозиционните партии обвиниха правителството, че се отказва от обещанията за реформи. Правителството пък подаде оставка след проявите на обществен гняв, които бяха породени от експлозия на муниции, предизвикали енергийна криза, разрушавайки най-голямата електроцентрала в страната.

Днес дойдоха още лоши новини, след като данни показаха, че бюджетният дефицит се е увеличил рязко през първата половина на годината до 3,47% от брутния вътрешен продукт на страната на касова основа, в сравнение с 1,87% преди година. Приходите са намалели с 1,42%, докато разходите са нараснали с 9,15%.

Властите бяха обявили, че се стремят към общ бюджетен дефицит, в който се включва и сметките на местните управи и някои полуправителствени корпорации, в размер на до 4,0% от БВП  през 2011 г. при 5,3% през 2010 г. Тази прогноза обаче бе направена преди взрива от 11 юли, причинил недостиг на електроенергия, който според опозиционните партии ще натежи с още 3 млрд. евро на сметката на правителството.

Предварителните преценки на финансовото министерство на страната предвиждаха през тази година икономическия тръст да бъде сведен до нула от 1,5%.

10-годишните държавни облигации, емитирани в евро през февруари 2010 г., се търгуваха с отстъпка от 10,54% днес, докато в петък тя бе 9,71%, а в средата на май – 6,20%.

През миналата седмица говорителят на правителството Стефанос Стефану заяви, че страната е осигурила финансовите си нужди до края на годината при по-ниски лихви от предлаганите на вторичния пазар и настоя, че финансовата помощ не е неизбежна.

От тогава властите търсят възможности за допълнително финансиране, съобщиха днес от министерството на финансите.

Анализатори обаче смятат, че Кипър няма да може да продължи да си осигурява финанси в дългосрочен план, ако трябва да се върне на пазара при настоящите лихвени проценти.

Застраховките срещу защита от фалит на Кипър достигнаха днес рекордния връх от 707 базисни пункта, което е 3 пъти повече спрямо нивото им през януари и приближава до нивата около 1 000, характерни за най-слабите страни от еврозоната, сочат данни, предоставени от института Markit.

Още икономически новини от Европа четете в Investor.bg