България ще настоява против нови евроданъци

България не подкрепя въвеждането на нови данъци, тъй като това ще доведе до допълнително данъчно бреме за гражданите и бизнеса в ЕС. Това е позицията на страната ни по предложението на Европейската комисия за въвеждане на нови собствени ресурси – данък върху финансовите трансакции (ДФТ) и нов ДДС ресурс.

Съобщението е на пресцентъра на Министерството на финансите. България счита, че въвеждането на ДФТ на ниво ЕС, без да е постигнато съгласие за въвеждането му на глобално ниво, би застрашило конкурентоспособността на финансовите центрове в Съюза. Такова съгласие на този етап не изглежда реалистично.

Страната ни смята още, че с предложението за въвеждане на общ европейски ДДС се изземат национални функции по отношение на данъчното облагане.

Становището е част от изготвените от Министерството на финансите проекти на шест рамкови позиции по проекти на законодателни актове на ЕК, съобщението за които бе публикувано от Европейската комисия в края на юни т.г.

Докладът с позициите по предложените от Комисията проекти беше одобрен днес от Парламентарната комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и беше представен от зам.-министъра на финансите Боряна Пенчева.

България ще подкрепи предложението на ЕК за общия размер на следващата многогодишна финансова рамка (1 025 млрд. евро или 1,05 на сто от БНД на ЕС). В проекта за Регламент относно многогодишната финансова рамка за периода 2014–2020 г. се предлага и увеличение с близо 5 процента на поетите задължения в сравнение със сегашната финансова рамка до 2013 г.

Страната ни определя предложението като амбициозно, но реалистично и подкрепя увеличението, като счита, че то ще допринесе за изпълнението на новите приоритети на ЕС, се посочва в съобщението на МФ. България подкрепя и предложението за 7-годишна продължителност на следващата многогодишна финансова рамка, като през 2016 година ЕК ще представи оценка на изпълнението на финансовата рамка.

България ще настоява още за увеличение на средствата за Кохезионната политика за осигуряване на балансирано и устойчиво развитие и избягване на развитие на две скорости на територията на ЕС. Ключови за България продължават да бъдат инвестициите в базисна инфраструктура.

Страната ни би подкрепила предложението на ЕК за нова категория на регионите с въвеждането на т.нар. преходни региони с БВП на глава от населението между 75 и 90 процента от средното за ЕС, с което ще се разшири обхвата на Кохезионната политика до всички държави членки. Това обаче не трябва да бъде за сметка на намаление на средствата за най-слабо развитите региони.

По отношение на Общата селскостопанска политика част от предложенията на ЕК предвиждат постепенно намаляване на дела на политиката в бюджета на ЕС до 2020 година, запазването на архитектурата на ОСП, както и обвързване на 30 на сто от директните плащания с мерки за опазване на околната среда (т.нар. зелени инвестиции).

България е за справедлив подход за разпределение на средствата между държавите-членки, който да доведе до премахване на различията между равнищата на директна подкрепа, което ще създаде еднаква основа конкуренция.

Страната ни подкрепя въвеждането на "зелен" компонент в директните плащания по ОСП, но счита, че предложеният дял от 30 на сто е прекалено висок и следва на държавите членки да бъде дадена възможност за гъвкавост сами да определят този процент.

Очаква се страната да подкрепи и предложението на Комисията за създаване на Инструмент за свързване на Европа (Connecting Europe Facility). Предлага се Инструментът да финансира предварително определени приоритетни транспортни, енергийни и проекти в областта на информационната и комуникационната инфраструктура.

България ще настоява с Инструмента да се даде приоритет на свързването на Югоизточна Европа с Централна и Западна Европа, както и да се изясни по какъв начин ще бъдат засегнати пакетите на отделните страни при използване на средства от Кохезионния фонд.

България ще подкрепи и предложението да се увеличи процентът на средствата за изпълнение на мерките, финансирани в областта на вътрешните работим включително по фондовете "Миграция и убежище" и "Вътрешна сигурност". Приоритет за страната ни обаче е увеличението на средствата за контрол на външните граници и управление на нелегалната миграция.