Германия и Гърция... за "любовта" между кредитор и длъжник

При всички кризи съществува естествен дисбаланс между силите на кредитора и на задлъжнелия. Затова успешното управление на кризи зависи от мъдростта на кредитора. Във връзка с това силно насърчавам Германия да преосмисли подхода си към Гърция. Това написа Джефри Сакс* за project-syndicate.org.

Причините за една финансова криза се крият в прекомерната задлъжнялост на страната, която най-общо е в резултат от комбинацията на лошо управление от задлъжнялата страна, прекомерен оптимизъм, корупция и лошата преценка и слабите стимули на банките кредитори. Гърция се вписва в този модел.

Гърция имаше огромни дългове при присъединяването си към еврозоната през 2001 г., като държавният дълг възлизаше на около 99% от брутния вътрешен продукт (БВП). Като нов член обаче страната можеше лесно да взима заеми между 2000 и 2008 г., а съотношението между дълга и БВП се повиши до 109%.

В Гърция лесното кредитиране спря с настъпването на световната финансова криза през 2008 г. Икономиката се сви с 18% между 2008 и 2011 г., а безработицата скочи от 8% на 18%.

Най-очевидната причина за това бяха по-ниските държавни разходи, които намалиха съвкупното търсене. Работниците в публичния сектор загубиха работата си, а строителните проекти спряха. С намаляването на доходите другите вътрешни сектори се сринаха.

Друг фактор за икономическия колапс на Гърция не е толкова очевиден: свиването на банковите кредити. След като банките загубиха достъпа си до междубанковите кредитни линии в чужбина, те ограничиха отдаването на заеми и започнаха да събират просрочените такива. Вътрешните вложители също започнаха да теглят депозитите си, страхувайки се от неплатежоспособност на банките и – благодарение на германския финансов министър Волфганг Шойбле, за членството на страната си в еврозоната.

Испания, Ирландия и Португалия успяха да омекотят спадовете си след 2008 г. с ръст на печалбата си от износ. Гърция обаче не успя. Всъщност гръцката печалба от износ през 2013 г. е на стойност 53 млрд. евро и е с 3 млрд. евро по-малка от тази през 2008 г., когато вътрешното търсене се срина.

Това не е изненадващо по три причини. Първо, европейските спасителни пакети не рекапитализираха гръцкия банков сектор (фокусът беше върху спасяването на гръцките и френските банки), а потенциалните износители не успяха да получат оперативни кредити, за да подкрепят нуждите си от модернизация. Второ, гръцката икономическа база е твърде тясна, за да поддържа значителен краткосрочен ръст на износа. Трето, административните, регулаторните и данъчните препятствия спряха реакцията на износа, особено след като повишаването на данъците като част от спасителните пакети направи още по-трудно за малките и средни предприятия да растат и да се установяват на пазарите в чужбина.

По мое мнение, казва Сакс, политическият отговор на партньорите на Гърция, начело с Германия, е неразумен и изключително непрофесионален. Те предприеха разширяване на нови заеми, за да може Гърция да обслужи вече съществуващите си такива, без да възстановят банковата система на страната или да насърчат износната ѝ конкурентоспособност. Първоначалният спасителен пакет от 110 млрд. евро през 2010 г. бе използван, за да се изплати държавния дълг към германските и френските банки. В резултат на това Гърция дължи още повече на официалните си кредитори. И макар че гръцките дългове към частните кредитори бяха отчасти облекчени, вече бе твърде късно, защото страната не може да обслужва дълговете си към официалните кредитори

Година след година кредиторите на Гърция обещават, че спасителните пакети ще доведат до скок на производството, заетостта и износа. Вместо това страната преминава през депресия, сравнима с упадъка на производството и заетостта на Германия в периода между 1930 и 1932 г. преди Хитлер да поеме властта.

За да преодолее икономическата криза, кредиторът трябва да бъде умен и балансиран. Правилно е да се изискват строги реформи от лошо управлявано задлъжняло правителство. Но ако длъжникът бъде притиснат твърде много, обществото ще се разпадне, което води до липса на стабилност, агресия, преврати и непрекъснато човешко страдание. Макар длъжникът да губи най-много, кредиторите също губят, защото не успяват да си върнат дълга.

В продължение на вече пет години Германия не задава тези въпроси. Наистина, с времето, въпросите са заменени от германското недоволство спрямо предполагаемата гръцка леност, корупция и непоправимост. А това стана грозно и лично и за двете страни. Кредиторите не успяха да предложат реалистичен подход спрямо гръцките дългове, може би защото Германия се опасява, че Италия, Португалия и Испания също може да поискат облекчаване.

Исканията на Германия доведоха Гърция почти до колапс с потенциално катастрофални последици за световната репутация на Гърция, Европа и Германия. Сега е време за мъдрост, а не за твърдост. А мъдростта не означава мекота. Поддържането на мирна и просперираща Европа е най-важната отговорност на Германия, но е и нейният най-ценен национален интерес.

Още анализи четете в investor.bg