Европа е пред политическа война на два фронта

Европейският съюз се пропуква по много линии, разкъсван от ежби около наплива на мигранти, още преди да е преодолял горчивия конфликт, засегнал сърцевината на валутния съюз, пише Амброуз Еванс-Причард във в. "Дейли телеграф".

"Камбаната бие, настъпи часът", каза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в посланието си "За състоянието на съюза" . "Трябва да се обърнем към огромните проблеми, пред които Европейският съюз е изправен. Нашият съюз не е в добра кондиция", добави той.

Може би ще бъде доста невъзпитано да се изтъкне, че причината за този почти екзистенциален срив е серия от ходове, в които повсеместно личат следи от личната му намеса.

Един от тях бе съдбоносното решение за въвеждане на еврото, взето в Маастрихт през 1991 г., без първо да бъде създаден политически съюз в ЕС, който да го направи жизнеспособно, както и и предприемането на този ход въпреки ясните предупреждения от експерти от самата комисия и от Бундесбанк, че това неминуемо ще доведе до криза - "бенефиционната криза", както закачливо я нарекоха ентусиастите на Европейския валутен съюз.

Ескалиращите договори от Амстердам, Ница и Лисабон, всеки от които съсредоточаваше все повече власт в ръцете на една деформирана институционална система, доведоха до обезкървяване на живителния парламентаризъм в старите национални държави, които сами по себе си може да бъдат стожерите на автентичната демокрация в Европа.

Най-вече бе унищожено доверието, като бе пренебрегнато и заобиколено категоричното "Не", което френските и холандските избиратели казаха на Европейската конституция през 2005 г., Същият (конституционен) договор бе върнат на масата чрез "управленски пуч", като несъгласният, но фактически съучастващ британски премиер подписа документа в отделна стая в Лисабон, защитен от обективите на тв камерите.

Близо до ума би било правилното заключение, че ЕС в тази ситуация може да бъде спасен, само ако бъде изоставен методът на Моне на все по-ангажиращи договори и редуващи се опити да бъде наложена интеграция, надхвърляща смислените граници, и вместо това се върнем на сигурната почва на солидните национални държави във всяка сфера, в която е възможно.

Но не би! Юнкер желае да използва пълномощията, предвидени в договорите, за да принуди страните да приемат разселването на 160 000 бежанци чрез квоти, независимо дали те са съгласни с неговите решения, а всъщност независимо дали те смятат това за крайно опасно при сегашното състояние на тотална война между западната либерална цивилизация и джихадисткия фундаментализъм.

Лично аз мисля, че европейските страни трябва да отворят вратите си за онези, които бягат от войни и репресии, при щателен скрининг, в съответствие с международните договори за бежанците и с моралните традиции.

Особена вина имат страните, които начертаха линиите на Сайкс-Пико (тайното британско-френско споразумение от 1916 г. за подялба на близкоизточните остатъци от разпадащата се Османска империя - бел.ред.) върху картата на Близкия изток през 1916 г., или онези, които отприщиха хаоса, като свалиха отвратителните, но стабилни режими в Ирак и Либия. Но въпросът е чия е върховната власт.

Използвайки законодателната рамка на ЕС за налагане на квотите, Брюксел неразумно ни връща към реалността, че държавите (от ЕС) са сдали суверенитета си върху границите, полицията и правосъдните системи, точно така, както са се отказали и от икономическия си суверенитет, приемайки еврото.

Това е груб удар, създаващ нов разрив по линията Изток-Запад в европейските рамки, в допълнение към баталиите Север-Юг по въпроса за единния валутен съюз. С някои нюанси народите на Унгария, Словакия, Чехия, Полша и балтийските страни не приемат за легитимни исканията, които им се налагат.

В (новата) европейска криза има един парадокс. Според бившия италиански премиер Марио Монти всичките три непосредствени драми, разкъсващи сега Европа, са свързани с въпроси, при които хора в известен смисъл искат по-тясна връзка с ЕС.

За бежанците, прииждащи в библейски мащаби, ЕС е обетованата земя. Кризата в отношенията с Русия избухна, защото Украйна иска да се присъедини към (европейския) "клуб". Незатихващата гръцка сага се точи, защото гръцкият народ иска да остане в еврозоната.

Това е така, но това започва да губи смисъл, ако проектът се разпада от сърцевината си.

Националният фронт на Марин льо Пен във Франция не закъсня да яхне сегашните събития, твърдейки, че почти всички бежанци всъщност са имигранти и че Германия ги пуска само за да й работят като "икономически роби". Льо Пен продължава да е начело на допитванията във Франция, удържайки твърдо 29 процента в последното проучване на в. "Фигаро", въпреки че изхвърли собствения си баща от партията в удивително шоу на политическо отцеизменничество.

Тя има значителен шанс да увеличи преднината си, след като първоначалният изблик на щедрост и топли чувства (към бежанците) сред част от френското общество започне да намалява и дойде времето на трудностите.

Еврозоната все още е в структурна икономическа депресия. Не трябва да се заблуждаваме от протичащото краткосрочно циклично съживяване. То идва много късно в рамките на глобалния подем, който вече е почти изчерпан и твърде анемичен, за да спре политическия бунт, назряващ в голяма част от Южна Европа.

Разривът между Севера и Юга в европейския валутен съюз ясно се очерта миналия уикенд на форума "Амброзети" край италианското езеро Комо, на който се събират елитите на ЕС. Там един френски официален представител обвини германците, че водят "религиозна война", разбивайки валутния съюз "с калвинистки плам" заради "моралното изчистване на дълговете".

Дори и ако тевтонската "морална приказка" за това какво се е объркало в европейския валутен съюз се окаже вярна - а Париж отхвърля тази презумпция, - твърде късно е да бъде преодоляван 20 до 30-процентния разрив в производителността на труда между двете части на валутния съюз единствено чрез налагане на мерки за строги икономии върху Юга.

Германският натиск за "конкурентоспособност" е параван за онова, което всъщност се оказа "изцеждане" на доходите, прикривайки атака срещу другите страни в еврозоната с тактиката "разори съседа си". Френски служител каза, че такава политика е игра с нулева ставка в рамките на валутния съюз. Тя не трябва да се бърка с естествения ръст на производителността - реалната мярка за икономически прогрес.

Морално опасната фикс идея на Берлин - че мерките за строги икономи не трябва да бъдат смекчавани, докато реформите не дадат резултат, за да няма връщане назад - фрапантно противоречи на научната литература. Реформите се нуждаят от допълнителни стимули за смекчаване на шока.

Германските представители (на форума) ангелски се усмихваха, не желаейки да отстъпят ни на йота от своята концепция. Те са не само убедени в моралната си кауза, те смятат, че политиката на европейския валутен съюз се е оправдала, и дават за пример Испания.

Французите обаче могат да отговорят, че Испания е съживила автомобилната си индустрия и изнася 85 на сто от нейната продукция чрез 27-процентно намаление на заплатите, с което е предизвикала пропорционален спад на производството на френските автомобилни заводи. Това е надбягване към дъното.

А що се отнася до Гърция, нищо не е решено. Може да има, а може и да няма годно да управлява правителство там след изборите този месец. Кредиторите все още не са обяснили какво имат предвид, говорейки за облекчаване на дълговото бреме, ако изобщо става дума за това, а МВФ отказва да участва в последната спасителна програма за 86 млрд. евро, докато този въпрос не се изясни.

Има реален риск глобалната икономика отново да тръгне надолу през следващите 18 месеца, още преди еврозоната наистина да си е стъпила на краката. Дълговото бреме е много по-високо от това през 2008 г., безработицата все още се задържа почти на 11 процента, а инвестициите са все още с 4,5 процента от БВП под предкризисното ниво (по данни на МВФ).

Миналата седмица Световната банка предупреди, че е необходима само една грешка от страна на Федералния резерв на САЩ, който започва да затяга лихвите, за да се отпуши верижна реакция в нововъзникващите пазари.

На Европейския проект му е останал много малко икономически и политически капитал за самозащита, ако нещата сега отново се объркат. Както казва Юнкер, камбаната бие.

/БТА/