Обвинения в трафик на хора за датчани, взели на стоп мигранти

Дания, която вече бе критикувана аз това, че нареди на полицията да конфискува бижута от кандидатите за убежище, днес отново постави под въпрос хуманитарната си репутация, след като в страната бяха повдигнати обвинения в каналджийство срещу хора, взимали мигранти на стоп до съседна Швеция, пише Ян Олсен от Асошиейтед прес.

Канцеларията на датския главен прокурор съобщи, че 230 души са били обвинени, че са помагали на хора да преминават нелегално транзит през страната в разгара на европейската миграционна криза миналата есен. Прокурори отбелязват, че датските закони за трафик на хора не правят разлика между трафик на хора с цел финансово облагодетелстване и превозване на мигранти по хуманитарни причини.

Но критици казват, че е възмутително да се преследват датчани, които са били потресени от гледката на изтощени мигранти, вървящи по датските магистрали, и просто са поискали да им помогнат.

"Това е доста далеч от представата, която имах за нашето общество - едно хуманно общество, което се грижи за другите", каза Кале Вангструп, който през септември прекоси тесния проток между Дания и Швеция четири пъти, превозвайки 20 сирийци. Той и неговите трима приятели моряци бяха обвинени в трафик на хора и очакват да бъде насрочена датата на процеса им.

Съгласно споразуменията за границите на ЕС датските власти би трябвало да спират мигрантите на южната граница с Германия и да ги карат да кандидатстват за убежище в Дания или да ги връщат обратно. Първоначално полицията действаше така. Но когато броят на мигрантите набъбна, властите решиха да оставят мигрантите да пътуват до Швеция, една от най-популярните за тях европейски дестинации. Датската държавна железопътна компания дори ги остави да пътуват през страната безплатно.

Датските власти не обясниха как са проследили отделните нарушители на законите. Но по-голямата част от санкционираните са хора, които са споделяли публично как са помагали на мигранти.

Много от доброволците, които са предложили на мигрантите превоз по суша или по вода, чувстват, че е несправедливо да бъдат наказвани, при положение че държавната железопътна компания прави същото.

Лизбет Зорнинг Андерсен и нейният съпруг превозили шестима сирийски мигранти през Дания и ги почерпили с кафе и кифли на 6 септември. "По онова време цареше хаос. Когато сирийското семейство се качваше в колата ми, имаше трима полицаи, но те не ме спряха, нито ми казаха, че действам срещу закона", спомня си тя. През март Зорнинг Андерсен и нейният съпруг бяха глобени с по 22 500 датски крони (3330 долара). Те обжалваха това съдебно решение.

"Смятам, че тези хора са глобени правилно. Те са нарушили закона", каза Петер Кофод Поулсен от популистката антиимигрантска Датска народна партия, която е втората най-голяма политическа сила в парламента.

"Скандално е, че държавната железопътна компания не е понесла последствията за действията си. Онова, което те направиха, беше трафик на хора, спор няма. Но нямаше политическа воля за даване на компанията на съд", допълни политикът.

Министрите на правосъдието и на интеграцията не отговориха на молбата на АП за коментар.

Десетки хиляди мигранти пристигнаха на южната граница на Дания с Германия през септември. Повечето от тях искаха да пътуват през страната за Швеция, за да кандидатстват за убежище там, или да продължат до Норвегия или Финландия. Над 160 000 души кандидатстваха за убежище в Швеция миналата година. Това е осем пъти повече в сравнение с кандидатствалите в Дания.

Микела Бендиксен, ръководител на доброволческата група "Добре дошли бежанци", казва, че е потресена от строгите мерки, които датските власти прилагат срещу хората, превозващи мигранти.

"Мисля, че властите възприемат много строг и много по-твърд подход, отколкото някога съм си представяла", казва Бендиксен. "Не говорим за трафикантите на хора, които правят това за пари, а за физически лица, които действат по хуманитарни причини", казва тя.

По-рано тази година Дания се появи във водещите заглавия на медиите по целия свят, когато прие закон, изискващ от кандидатите за убежище да предават ценностите си на стойност над 10 000 крони (1500 долара), за да помогнат за покриване на разходите за храна и подслон, докато техният случай се разглежда.

Правителството настоява, че законът е в съответствие с правилата за безработните датчани, които кандидатстват за социални помощи, но критиците на закона казват, че той е нехуманен и позорен. До средата на април не са били конфискувани никакви ценности от бежанци.

Някои датчани призоваха за промяна на закона, за да се направи разграничение между трафика на хора с цел финансово облагодетелстване и подпомагане на нуждаещите се хора. Други датчани обаче не проявяват симпатия към доброволците, които са преследвани от закона.

"Те трябва да получат онова, което им се полага за нарушаване на закона", казва 46-годишната секретарка от Копенхаген Ингрид Холст. "Изобщо не ми е жал за тях. Аз лично не бих направила подобно нещо", казва тя.

Някои смятат, че строгите мерки срещу хората, които помагат на мигрантите, са пълна противоположност на събитията от времето на Втората световна война, когато датските граждани са помагали на хиляди евреи да се спасят от нацистите, превозвайки ги с лодки от окупираната от Германия Дания до неутрална Швеция.
Зорнинг Андерсен обаче казва, че двете неща не могат да се сравняват, защото датчаните, които са помагали на евреите, са рискували живота си. А освен това днес мигрантите не са изложени на риск от преследване в Дания.

Лео Голсбергер, нюйоркчанин, който е избягал заедно със семейството си от Дания до Швеция в рибарска лодка на 2 октомври 1943 г., критикува остро подхода на Дания към миграционната криза.

В имейл до АП той заявява, че е напълно погрешно да се преследват "толкова много добронамерени редови датчани, глобявани само защото са предложили инцидентно помощ на очевидно нуждаещо се семейство в безнадеждно положение".
 

/БТА/