Земята на жените: Сирийско село, в което мъжки крак не стъпва!

Снимка: jinwar.org

3 / 6

Онова, което ще остане от войната накрая са телата, разрухата, вината и разбитите съдби. Защото войната опропастява животи. Войната отнема бъдещето между пръстите на косвените жертви – всички онези, които нямат вина за онова, което им се случва.

Как се бориш срещу войната без да участваш в нея?

Добре дошли в Джинвар – феминисткото село в северната част на Сирия, което се изправя срещу разрушението и къса оковите на патриархата.

На кюрдски "джинвар" буквално означава "Земя на жените". Селището е създадено от група доброволки, които решават да построят със собствените си ръце тридесетина къщи в кюрдската част на Северна Сирия и да заживеят там в мир и спокойствие. Местоположението на Джинвар не е случайно.

Преди няколко години цялата зона пада под черната сянка на ИДИЛ, когато джихадистката групировка окупира целия регион. Ракка е издигнат за столица, а само на няколко часа път с кола от града се намира и Синджар – селището, в което ИДИЛ осъществява една от най-големите си жестокости. Хиляди язидки са убити. Онези, имали нещастието да оцелеят – били отвлечени и вербувани като секс робини.

Именно там, на това забравено от времето и хората място, група жени решават да издигнат едно малко село от пепелта. Десетки къщи са построени с груповите усилия на онези, които са решили да започнат промяната.

Освен сградите, по улиците могат да бъдат видени и статуи на работещи жени, а в централната част от селото има цветна градина. Джинвар е малкия оазис сред разрушенията от войната.

Селото отваря официално врати едва преди няколко дни – на 25 ноември, когато светът отбелязва Световния ден за борба с насилието над жени, но идеята е отпреди няколко години. Основателите на проекта "Джинвар" искат да са едно естествено, но мирно продължение на женската революция, при която десетки жени решават да напуснат семействата и домовете си, за да нарамят пушки и да се включат във войната.

Джинвар е създадено с идеята селото да се превърне в малък оазис, който се бори срещу нормите на едно силно патриархално кюрдско общество, ориентирано основно около семейните ценности и ролята на мъжете.

Политическото послание е ясно – жените трябва да имат повече свобода и по-голяма роля в обществото. Селото, обаче, е много повече от феминстки бунт – то предлага убежище на жените, решили да избягат от войната.

Джинвар е място, на което не може да стъпи мъжки крак, а селото се е превърнало в напълно функционална комуна. Жените отглеждат и приготвят храната си сами, а освен това всички заедно сядат и на трапезата. Създадено е дори училище за децата.

В селото живеят вдовици, разведени жени, както и такива, решили просто да потърсят по-добър живот, далеч от патриархалните устои на обществото.