IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Snimka Posoka Boec
BGONAIR Live

Първият ден без лед в Северния ледовит океан може да настъпи преди 2030 г.

Последните резултати ускоряват възможната дата

Снимка: БГНЕС/ EPA

Снимка: БГНЕС/ EPA

Първият свободен от лед ден в Северния ледовит океан може да настъпи преди 2030 г. или по-рано, отколкото се очакваше досега, тъй като бързото топене показва нарастващ темп на загуба на лед в полярния регион, заключва ново научно изследване, пише Financial Times.
Северният полюс е изгубил половината от къснолетната си морска ледена покривка от началото на 80-те години на миналия век, а най-новите открития ускоряват възможната дата за Арктика без лед.
Проучването на международен изследователски екип, използващ сателитни измервания на концентрацията на морския лед и усъвършенствани климатични модели, генерира редица прогнози, които поставят тази дата в рамките на следващите три до шест години.
„Въпреки че най-бързите симулации за загуба на морски лед са малко вероятни, това, което моделите ни показват, е, че те могат да се случат, точно както понякога се случват 1000-годишни наводнения“, казва Александра Ян, съавтор и професор по атмосферни и океански науки в Университета на Колорадо в Боулдър.


Арктика се счита за незамръзнала, когато в нейните води има по-малко от един милион квадратни километра морски лед. При това ниво останалият лед се ограничава предимно до северната част на Гренландия и Канадския архипелаг.
„При всякакъв вид климатични прогнози има голяма несигурност просто поради естествените вариации на времето“, предупреди Уолтър Майер, учен-изследовател в Националния център за данни за снега и леда на САЩ, относно точната година на пълното разтопяване, като отбеляза, че то ще настъпи само при екстремни сезонни метеорологични условия.
Въпреки това промяната в Арктика е очевидна, казва той. „Основният ми извод е, че фактът, че ледената покривка на Арктика се е променила толкова значително, че [загубата ѝ през] 2030 г. е дори далечна възможност, показва колко голяма промяна вече е настъпила в арктическата среда.“
Предишният рекорден минимум на морската ледена покривка беше установен през септември 2012 г., когато морският лед се сви до площ от 3,4 млн. кв. км, или около половината от средната стойност за периода 1981-2010 г.
Наблюдава се и забавяне на есенното застудяване, като тази седмица липсва 1,5 млн. кв. км морски лед - или площ с размерите на Монголия - в сравнение с дългосрочната средна стойност в същия момент от сезона.
Ела Гилбърт, климатолог от Британската антарктическа служба, заяви: „Напоследък сме свидетели на много примери за това как екстремни събития могат да предизвикат драматични промени в полярните региони в рамките на няколко дни, например атмосферната река през март 2022 г., която предизвика рухването на ледения шелф Конгер в Антарктида.“

Загубата на морски лед сама по себе си може допълнително да ускори изменението на климата в рамките на обратна връзка, известна като ефект на албедото - когато ледът вече не отразява обратно слънчевите лъчи и по-тъмната под него повърхност поглъща топлината. Учените предупреждават, че това регионално затопляне на горните нива на океана може да предизвика и по-екстремни метеорологични явления в средните ширини.
Авторите на изследването установяват, че максималното намаляване на емисиите на парникови газове, които стоят в основата на изменението на климата, би забавило неговото настъпване, но не би го предотвратило.
„Дори и при сценариите с най-ниски емисии, ние само ще намалим глобалните емисии, но няма да достигнем отрицателни емисии [през следващите десетилетия], така че атмосферният CO₂ ще продължи да се увеличава, а с него и глобалните температури“, казва Ян.
Последиците от топенето на Арктика вече се усещат от общностите и дивата природа в региона. Някои видове са принудени да излязат на сушата поради все по-нарастващата липса на морски лед като база за лов, докато други морски животни се придвижват по-на север във води, които преди няколко десетилетия са били твърде студени за оцеляването им.
Климатичните промени се случват бързо, особено в полярните региони“, казва Гилбърт. „Арктика се затопля четири пъти по-бързо от останалата част на планетата, което застрашава важни екосистеми, инфраструктура и поминък на хората, живеещи там.“

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
НОТИФИКАЦИИ
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата