Юни 2025 г. е един от най-сухите за последните 100 години

Тазгодишният юни е един от най-сухите за последните 100 години, съобщават учени от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Средните месечни температури са между 19 и 25,5 градуса по Целзий и имат отклонение от месечната норма между 0,1 и 3,5 градуса. Юни 2025 г. е по-малко топъл от юни 2024 г., но много по-топъл от юни 2023 година. Най-високата измерена температура е 40,6 градуса на 26 юни в гр. Лом. Най-ниската минимална температура в станция в населено място e 3,6 градуса на 1 юни в гр. Чепеларе, а най-ниската температура, измерена на планински връх, е -3,3 градуса на вр. Мусала на 1 юни. В София най-високата измерена температура е 35,3 градуса на 27 юни, а най-ниската – 7,9 градуса на 1 юни.

В по-голямата част от страната месечните суми на валежите са под климатичната норма – между 0% (н. Калиакра, гр. Елхово) и 50% от нея. Суми, близки до климатичната норма – между 50 и 94% (с. Първомай) от нея, има на отделни места главно в Западна и Южна България. Това е един от най-сухите месеци юни за последните 100 години. Най-голямото измерено 24-часово количество валеж е 53,5 мм от дъжд в гр. Берковица на 28 юни. В София месечната сума на валежа е 33 мм, което е 43% от нормата, а максималният 24-часов валеж е 30,1 мм от дъжд на 28 юни. Дните с най-голям брой станции с регистрирана гръмотевична дейност са 5–6 и 27 юни, като 6 юни е денят и с най-много регистрирани градушки, показват данните на НИМХ. 

През повечето дни от юни баричното поле над страната е размито, с относително високо налягане. Времето е слънчево, в следобедните часове с купеста облачност. Краткотрайна промяна настъпва само при преминаването на студени атмосферни фронтове на 6, 9–10, 19–20 и 27–29 юни. Тогава се развива и по-значителна купеста и купесто-дъждовна облачност, на места има краткотрайни, но интензивни валежи, придружени с гръмотевици и временно усилване на вятъра, а на отделни места и с градушки. През нощта срещу 6 юни и през деня явленията са по-масови в Западна и Централна България. На 9 юни следобед и през нощта срещу 10 юни по-интензивни валежи има в Североизточна България и в западната част на Горнотракийската низина, а на 10 юни е ветровито. Фронтът на 19–20 юни се характеризира с повече вятър и студено нахлуване, а валежи има само на отделни места. При последното атмосферно смущение, 27–29 юни, валежи и гръмотевични бури, на места с градушки, има в много части от страната, пишат от НИМХ.

На 27 юни в област Пазарджик от паднали мълнии са предизвикани два пожара – в землищата на селата Черногорово и Росен. Същия ден буря, придружена с градушка, е нанесла щети в община Гърмен, а проливният дъжд е предизвикал свлачища по пътища в района. Най-засегнати са селищата Гърмен, Дебрен, Дъбница и част от Хвостяна, където са установени материални щети по сгради, включително тази на общинската администрация, и са унищожени селскостопанска продукция и посеви и насаждения в личните градини на хората в района.

Състояние на реките

През юни по-голямата част от реките в страната са били с водни количества около и под праговете за средни води и около праговете за ниски води. През почти целия месец с водни количества около праговете за високи води е била р. Мусаленска Бистрица при лет. Боровец, а през първото десетдневие – и р. Искър при гр. Нови Искър и реките от Западнобеломорския водосборен басейн. 

В резултат на валежи през последните дни на юни са регистрирани по-съществени, но краткотрайни повишения на речните нива в цялата страна, пише БТА.

Агрометеорологични условия

През юни, вследствие на наднормените температури и поднормени валежи в земеделската зона на страната почвените влагозапаси рязко намаляват. На места в Северозападна България – агростанция Бъзовец, и в южните райони влагозапасите в 50 см почвен слой при царевицата и слънчогледа са напълно изчерпани, а в еднометровия слой нивото на влагозапасите е ниско – под 60% от пределната полска влагоемност, отбелязват от НИМХ.

Горещото време през третото десетдневие на месеца, със стойности на максималните температури до и над 39–40 градуса във Видин, Лом, Свищов, Русе, Сандански и Чирпан, е причина за топлинен стрес при земеделските култури. В съчетание с ниската атмосферна влажност, под 30%, високите температури имат негативно въздействие върху фертилността на полена при зеленчуковите култури фасул, домати и краставици, а на места причиняват окапване на цветовете и завръзите им.