Ще има ли пробив на крайната десница на евровота догодина?

ЕС e в очакване на крайнодясната вълна. Актуалните тенденции в ЕС дават шанс за огромен изборен пробив на крайната десница в евроизборите догодина. Той дори може да парализира Европарламента.

Но самият характер на тези партии, базиран на защита на тясно национални интереси, силно затруднява собственото им коалиране. Ето защо от различни места вече тръгват инициативи за тяхното сближаване. Това се казва в традиционния месечен анализ на института "Иван Хаджийски".

Картината допълнително се усложнява от неясното поведение на френския президент Еманюел Макрон, чиято партия не бърза да обяви към кое политическо семейство смята да се присъедини. Нещо повече, упорити са слуховете, че Макрон ще опита да инициира съвършено нова общоевропейска формация и по този начин ще застраши и без това несигурните позиции на социалисти и християндемократи.

Водещата сила според европейските проучвания – Европейската народна партия /ЕНП/, е изправена пред разлом по линията Изток–Запад. Унгарският премиер Виктор Орбан демонстрира амбицията да се превърне в "реформатор" на ЕНП и да я тласне по посока на "нелиберална християндемокрация". Левите и либералите пък имат още по-сериозни проблеми.

Задълбочаването на конфликта между либералната и консервативната тенденции в европейските общества и партийни системи допълнително усложнява възможността Европа да формира единна позиция като субект в глобалния свят, поне до средата на предстоящата година.

От Г-7 към Г-3?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп показва ясно, че не изпитва интерес към сътрудничеството във формата Г-7. Още в началото на мандата Тръмп пък се бе изказал пренебрежително и за НАТО, после пък разви тезата, че заради Черна гора не си струва да се влиза във война. Това е "ръкавица", хвърлена пряко срещу ключовия член 5 от договора, който изразява неговия смисъл: солидарност, която задължава всички участници да помогнат на онзи, който бъде нападнат.

САЩ - основен фактор в създаването и стабилизирането на Световната търговска организация, на практика игнорираха и нейните правила - с ескалацията на митническите конфликти, която ерозира либералните основи на световния ред.

И след като Г-7, НАТО и Световната търговска организация /СТО/ не са теренът, на който Тръмп вижда външната си политика, остава триъгълникът САЩ–Русия–Китай. Тенденциите показват, че именно в отношенията си с тези две държави Америка ще изгражда параметрите на бъдещите си глобални действия. Скорошната среща в Хелзинки между американския и руския президент Доналд Тръмп и Владимир Путин трасира пътя към... Г-3.

Към това пък се добавя нов геополитически феномен: форматът "Вашингтон–Йерусалим–Москва”. Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху изигра важна посредническа роля при подготовката на срещата между президентите на САЩ и Русия.

Централно място във визията на Тръмп явно заема оценката, че главният конкурент на САЩ е Китай, а оттук следва, че острата срещу Русия политика на Обама, която сближава Русия и Китай, е била огромна грешка.

Търговската война с Китай, инициирана от САЩ, за да защити американските икономически интереси, същевременно има за цел да препречи дългосрочното развитие на главния конкурент. Въпросът дали това ще се окаже трайна тенденция в американската политика обаче е още открит. Зависи до голяма степен от парламентарните избори през ноември в САЩ.

Балканите – раздвояване

На Балканите от една страна наблюдаваме мощен натиск по откъсване на региона от руската сфера на влияние (критичността на Атина спрямо Москва е показателна, както и преминаването на Македония към Запада), а от друга – пренебрежителен подход на висшата американска администрация (изказването на Тръмп за Черна гора).

Като че ли спрямо Балканите се сблъскват две различни американски политически линии – едната, която работи предимно на евроатлантическа основа и цели да укрепи Балканите като щит срещу руска и турска намеса, и другата, която не смята Балканите за важен регион и е повече готова да допусне там отстъпки пред други регионални и глобални играчи.

Кризата в НАТО крие риск от "денатовизиране" на трансатлантическите отношения. За сметка на това Балканите сякаш се "натовизират". Но пак с уговорка: продължаващото отчуждаване между Турция и САЩ.