Очакванията у нас са за добра реколта от ечемик и пшеница през юни

Трудно е да се направи прогноза за цените на зърното през 2022 година, защото войната изкриви предварителните прогнози, направени в началото на годината. Прогнозите за новата реколта са силно повлияни от инерцията на военните действия и повишаване на международните цени. Ако реколтата ни е добра очаквам цени по-ниски от сегашните, защото тогава пазарът ще бъде залят от новата свежа, качествена реколта, но не вярвам да се падне на цените от лятото на 2020 и 2021. Може би ще стартираме с поне 20% по-високи цени на жътвата от миналогодишните. Това каза Васил Симов, изп. директор на Софийска стокова борса, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова. По думите му няма риск за качеството на зърнената продукция поради липса на торове, защото такава липса няма да има, но тъй като се използа много газ при производството му, а газът поскъпва, цената на торовете ще е по-висока.

"Все още нямаме търговия от страна на държавата на Софийска стокова борса, въпреки многобройните срещи през последните две срещи в Министерски съвет и Министерството на земеделието. За сега все още субектът на покупката не се е появил на борсата, за да оферира желанието да купи съответните видове зърно. Продавачите, които в първите дни на март бяха много заинтересувани, сега са по-изнервени и с недоверие гледат на тази предстояща търговия. Надявам се ден по-скоро да започне тя, за да се успокои пазарът", допълни той.

Ние, в България, имаме доста добра реколта от 2021, каза Симов. "Тя трябва да се реализира възможно най-бързо, за да влезе свежа валута в българската икономика или държавата, както е декларирала, да излезе като купувач - първо, за да се помогне на търговията и на зърнопроизводителите, но не на последно място и да се реализира добър запас от зърно, който може да е от полза за държавата".

Имали сме и други случаи, в които българската държава интервенира на борсата. Необходимо е да се спазват всички законови изисквания, които съществуват в България. Има Закон за общствените поръчки, който трябва да бъде спазен, когато става въпрос за участие на държава или държавно предприятине на стоковата борса, подчерта гостът.  

До края на март може и да се случи тази покупка, изрази надежда събеседникът.

"Изчаквайки сделката с държавата пазарните участници губят активност и нерви. Първите дни, след като министър-председателят декларира, че държавата ще излезе като купувач на пазара, изявиха желание да продават, звъняха много често на борсата с питане какви са количествата, каква е цената, но ние нямаме отговори на тези въпроси. Пазарът е в ступор и изчакване и това не е добре за продавачите, собствениците на зърно, защото сега е периодът, когато те трябва да реализират своята реколта - месеците февруари, март и април са най-активните месеци, когато се изнася, тъй като ноември и декември има повече метрологични пречки по пристанищата. Желанието на производителите и търговците е да могат да реализират продукцията си от миналогодишната реколта".

Очакванията за новата реколта за ечемика и пшеницата през юни са за добра реколта-  над 6, даже 6,5 млн. тона се очакват по данните, предвиждани от различни ведомства, каза Васил Симов. "Тя трябва да бъде прибрана и складирана. Складовете сега са пълни или наполовина пълни, но трябва да се освободят за новата реколта".

"Локално проблем със слънчогледа като суровина няма. България е производител на слънчоглед, който ни е предостатъчен за вътрешните нужди и има повече от две трети за износ, но това е при една нормална, спокойна обстановка на международните пазари. А международните пазари сега са силно притеснени, че най-големите производители на слънчоглед в света са засегнати от руската агресия в Украйна и през лятото, и може би есента, много повече ще се почувства недостига на слънчоглед в световен мащаб".

България има рядък шанс, ако българското земеделие успее да създаде организация и да засее по-големи площи със слънчоглед. Есента, когато се прибере, дано имаме повече и по-голямо количество, то може да се реализира, не само за вътрешния пазар, но и за износ, каза гостът. "Това ще доведе до положителен баланс в финансово отношение и в българската икономика ще влязат свежи капитали".

"При металите също се чувства активно зависимостта от войната в Украйна. Строителното желязо поскъпна много, защото Украйна е може би най-големият регионален производител на метали и много български ведомства са зависими от вноса от Украйна. То поскъпна повече от два пъти за последния месец. Голямо е търсенето и в Далечния Изток и Китай и другите представители на тези пазари, които традиционно бяха свикнали да купуват от Украйна и Русия".   

Хранителните стоки, които масово търгуваме на борсата, брашно, сол, захар, при тях обстановката е малко по-спокойна, добави Симов. "Има поскъпване, може би 10-на до 20%, но това е нормално за зимните месеци и под въздействие на инфлацията и по-високите цени на горивата и природния газ, който се използва за тяхното производство".

"До началото на войната, 20-25 февруари, световните пазари вървяха относително спокойно, имайки предвид зимния сезон, в който се намираме. Това е сезон, в който има поскъпване и за зърно, и за горива, и за метали. Но войната засили много по-рязко тази тенденция към поскъпване и станаха буквално рекордно високи котировките на зърнените култури. Дори и при петрола видяхме едно много стръмно покачване - от 80 долара за барел, на които бяхме свикнали - до почти 130 долара за барел. Същата е картината при царевицата, при слънчогледа, при пшеницата. По същия начин реагира и Българската стокова борса".

На Софийска стокова борса е нямало оживена търговия, добави събеседникът. "Сделките се сключваха в рамките на нормалното - около 400 - 450 лв. на тон за пшеница и търговията беше спокойна, тъй като в Черноморския басейн имаше огромни количества зърно, което трябваше да бъде изнесено. Говоря и за Русия, и за Украйна, и за нас с Румъния".

"Но с началото на военните действия пазарите силно се повлияха и цените отидоха нагоре".

И преди войната, и сега има различие в цените на българската борса и на световните борси, макар и то да е малко, обясни Симов. "Като тенденция обаче вървим паралелно. Както се вдигат цените на международните пазари, успоредно се вдигат и цените на Софийска стокова борса и обратно - когато спадат цените по света, това става и в България.

"Това, което е характерно за Черноморския басейн, е, че се върви с около 10% процента по-ниски котировки в сравнение с Атлантическото крайбрежие".  

Много е трудно доставките на т.нар. "житница на света" - Русия и Украйна да бъдат компенсирани, потвърди Симов. По думите му двете държави, замесени в конфликта, плюс Казахстан, събрани заедно те представляват огромен процент от световното произвоство на зърно. При слънчогледа те представляват над 80% от световната реколта на слънчоглед. При царевицата и пшеницата делът им е по-малък, но пак са едни от най-големите производители и износители на контракти по цялото Земно кълбо".

Търговията от Украйна към момента е спряна, защото и украинската борса спря да дава своите котировки. Русия, след няколко дни спиране, продължава отново борсовата търговия. Що се отнася до износа - той се извършва от Новорусийск, пристанище на Черно море. Износът е доста активен, но за сметка на това не могат да работят останалите пристанища, които са засегнати от военните действия. Това намалява количествата зърно, които се търгуват от Черноморския басейн, добави гостът.

"Това е шанс и на нас, българите, които имаме добра реколта, да изнесем и нашата продукция, докато има значително търсене от страни от Северна Африка и Близкия Изток, които традиционно пазаруват от Черноморския басейн".

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria