От десетилетия се смята, че държавите, които притежават ядрени оръжия, до голяма степен са защитени от атаки и дори много по-малки държави като Иран, Израел и Северна Корея се стремят към такива оръжия, разчитайки на това неписано правило, за да се защитят от съседите си. Оказа се обаче, че и това правило има изключения - на 6 август Украйна стана първата държава, прекрачила червените линии и навлязла на територията на ядрена държава, пише „Уолстрийт джърнъл“, цитиран от Investor.bg.
Това е и първото настъпление на руска територия след Втората световна война насам. Вече три седмици украинските военни държат под контрол 1300 кв. км и повече от 100 населени места в Русия. За много анализатори това е изненадващ обрат, посочва изданието и припомня някои ескалации по границите на държави с ядрени оръжия, но като цяло такова мащабно настъпление се случва за първи път.
За анализатори, цитирани от „Уолстрийт джърнъл“, липсата на реакция сега може да означава едно - вече никой не знае къде са "червените линии" на Русия и в един момент може да се окаже, че са преминати още преди месеци. Бившият преговорящ за оръжейния контрол между Запада и СССР, а по-късно и Русия Николай Соколов коментира, че руският президент Владимир Путин разглежда заплахата към своя режим като заплаха за суверенитета на Русия. Соколов днес съветва западни военни анализатори и експерти.Именно страхът от преминаването на "червените линии" на Русия е водещо в стратегията на САЩ и президента Джо Байдън по отношение на Украйна. Целта е да няма директен сблъсък между НАТО и Русия. По тази причина се бавеха доставките на модерни оръжия, а след това и на танкове и изтребители. В същото време Киев се опитваше всячески да докаже на Запада, че границите на Кремъл са всъщност доста гъвкави.
И това е една от причините за Курската операция, посочва още „Уолстрийт джърнъл“. Сега настъплението там се забавя, но Украйна продължава да държи инициативата на този фронт.
Всъщност Москва периодично заплашваше Запада с възможна реакция на "провокации", в съзвучие със своята ядрена доктрина. А тя предвижда четири сценария, при които е допустимо използването на ядрено оръжие. Сред тях са сигурни данни за изпращане на ядрени ракети към територията на Русия, данни за готвено настъпление или настъпление от друга ядрена сила, както и заплаха за териториалната цялост, включително и от неядрена сила.
На 1 септември зам.-министърът на външните работи Сергей Рябков коментира, че Москва обмисля обновяване на своята стратегия, но съвсем мъгляво - заради медийна публикация, че САЩ са обновили своята ядрена доктрина, а и без да дава някакви конкретни дати кога ще бъде направена или представена промяната.
Отговор на настъплението в Курска област не се коментира и от редица висши чиновници в Кремъл, които заплашваха с ядрени удари по територията на цяла Европа още в първите месеци на войната - например бившият ръководител на "Ростех" Дмитрий Рогозин или бившият президент Дмитрий Медведев, който в момента е заместник-председател на Съвета за сигурност.
Единственото, което предприема Русия досега по отношение на настъплението в Курска област, е "отмъщение", както бяха представени най-масовите ракетни удари досега над Украйна - на 26 и 27 август. Украинските системи за противовъздушна отбрана (ПВО) успяха да се справят с повечето от тях. Засега обаче Киев не може да противодейства на управляемите авиационни бомби - модернизирани от времето на Втората световна война и нанасящи значителни разрушения, и заради тях настоява за пресичането на още една "червена линия". А именно възможността да нанася удари по цели на територията на Русия със западни ракети.
През миналата седмица министърът на отбраната на Украйна Рустем Умеров беше на посещение във Вашингтон и според медийни публикации е носил списък на желаните цели, които могат да бъдат ударени с ракетите ATACMAS и Storm Shadow. Предстои да видим дали този списък ще бъде съгласуван.

Европейските фондови пазари затвориха с ръстове в очакване на сезона на отчетите
SOFIX изтри 0,4% за седмицата
Русия най-накрая призна проблема с бензина, скъпите горива ускоряват инфлацията
Мартин Георгиев: Пазарът вече реагира по-спокойно на изблиците на Тръмп
Унгария ще получи 10 млрд. евро от ЕС след смяната на правителството
САЩ вадят Сирия от списъка на страните, които подкрепят тероризма
Близнашки: "Магнитски" не може да се прилага у нас, олигархията доведе Радев на власт
Единият от ранените в катастрофа на АМ "Тракия" е в стабилно състояние
Миков: Проверки трябва да има за средствата на всички депутати, не само на Пеевски
Централна емисия
Централна емисия
Осъдиха България на 23 000 евро заради побой след ЦСКА – Левски
ЦСКА сред лидерите по посещаемост в Европа!
Трус в Ливърпул, важен шеф си тръгна от клуба
Роналдо вече има нов селекционер
Еуфория в Разград: Лудогорец прибира милиони до часове
Той се провали в Ман Юнайтед и Байер, а сега отсвири Нидерландия
Какво да не правите по време на ретрограден Меркурий до 23 юли 2026
Дневен хороскоп за 11 юли, събота
Какво означава, ако сънувате, че се омъжвате?
3 зодии с късмет в седмицата 13 – 19 юли 2026
След 40 хормоните се променят: Симптомите, които не бива да подценявате
7 начина да избегнете скандалите по време на семейната почивка
Китай и Русия в тайно съдружие се готвят за световна война
Дацов: Данъчната ни система е сред най-добрите в Европа - не товари бизнеса
Евростат: Половината гърци не могат да покрият неочаквани разходи, най-висок дял в ЕС
България изостава по брой бързоразвиващи се компании в ЕС
Разнопосочни оценки за туристическия сезон в Хърватия през първото полугодие
Какво ще е времето през уикенда?
Биолози разкриха как виждат морските звезди
Китай засне за първи път неуловимата „квазилуна“ на Земята
Blue Origin търси външно финансиране от 10 милиарда долара
НАСА е забранила на астронавтите да говорят за извънземни на Луната
НАСА търси доброволци за симулация на живот на Луната и Марс
5 риби, които са плували още по времето на динозаврите