Лонгирбюен, на 1300 км от Северния полюс. Градът, който се затопля най-бързо

На 1300 километра от Северния полюс се намира най-северният град на света – Лонгирбюен. Той е столицата на група от норвежки острови, наречена Свалбард и има малко над 2000 жители. Домовете им са построени върху вечно замръзналата земя, която е по-здрава дори и от бетон. Ала това е на път да се промени.

Глетчерът, който от векове е покривал Свалбард, започва да се топи, а това е огромен проблем.

През 2014 година Марк Сабатини забелязва, че по фасадата на къщата му започват да се появяват пукнатини. Няколко месеца по-късно вратите и прозорците започнали да не се затварят напълно. Причината е, че сградата започва да потъва в омекващата земя.

"Истината е, че времето в Лонгирбюен се затопля много по-бързо отколкото във всеки друг град по света“, казва пред CNN Игнър Хансен-Беуер, климатолог в норвежкия институт.

Тя обяснява, че все по-малко светлина се рефлектира и повече се поема от откритите тъмни повърхности, което прави земята още по-топла.

През 1900 година средната температура била минус 7,8 градуса. От тогава до сега, тя се е покачила с 3,7 градуса – 1 градус повече от средното за света.

"Всичко показва, че тази тенденция ще продължи“, обяснява  Хансен-Беуер. Тя допълва, че през последното десетилетие дъждът, който пада на територията на Лонгирбюен, е около 50 милилитра на ден, докато преди е бил едва 200 милилитра на година.

Всичко това е на път напълно да промени живота на жителите на града.

Най-засегнати са къщите, които са построени върху дървени колове, забити дълбоко във вечно замръзналата земя. Сега, когато снега се топи, трупите се мокрят, започват да изгниват и заплашват домовете от срутване.
Постоянните дъждове пък водят до опасност от лавини и още по-бързо разрушаване на леда.

През декември 2015 г. ожесточена буря предизвика лавина, която запраща лед, сняг и скали чак до близките къщи. Умират 42-годишен мъж и 2-годишно момиче. През 2016 г. свлачище едва не убива животните на местен фермер, а през 2017 г. пада втора голяма лавина и унищожава голяма част от жилищата на хората.

"Вече не можем да вярваме на вечно замръзналата земя“, казва Хеге Ашим, директор на фирмата, която притежава 75% от сградите в района. Предвид фактите, нови строежи са започнали далеч от опасната планина, а къщите в основите си, вместо дървени греди, имат стоманени прътове, които са забити не само в леда, но и в скалата под него.

"Не можем да поемаме никакви рискове“, казва Ашим. Но построяването на домовете, които могат да издържат на климатичните промени не е достатъчно бързо според гражданите. Още през 2016 година, голяма част от жителите на града са евакуирани от жилищата си. Някои от тях остават в Лонгирбюен благодарение на помощ от семейството и приятелите си. Други са принудени да се преместят.

А точно извън града се намира сграда, която трябва да бъде предпазена на всяка цена - Международното семехранилище. То е създадено с цел да ни спаси в случай на опустошителна война, епидемия, екологична катастрофа или... необратимото глобално затопляне.

"Свалбард е единственото хранилище на биологичното разнообразие на културите", казва Мари Хага, изпълнителен директор на Crop Trust, която построи трезора през 2008 г. в партньорство с норвежкото правителство.

Хага казва, че Лонгирбюен е идеалното място за трезора, защото в района няма вулкани или земетресения, а норвежката политическа система е "изключително стабилна". Но проблемите започват още след отварянето му.

По време на строежа земята около входа му е размразена, но всички очакват тя да замръзне отново. Това така и не се случва. А през 2016 г. силен дъжд наводнява входа на хранилището. За щастие, водата не стига до семената.

Хага и екипът й веднага взимат мерки и правят реконструкция на входа, като заменят вратата с водоустойчива, а тръби, съдържащи охлаждаща течност, са вкопани в почвата и замръзващ мат, поставен върху тунела, помага за задържането на вечния лед.

Но прогнозите за бъдещето не са обнадеждаващи. Очаква се температурата в Лонгирбюен да се повиши с между 7 и 10 градуса в зависимост от водородните емисии в атмосферата. Валежите ще скочат около 50%. А разтапянето на вечния лед, може да задвижи глобалното затопляне още по-бързо.