Чумата в Сибир показа уязвимости в глобалната здравна сигурност

Случай на пневмония, довел до смъртта на лабораторен работник в институт за борба с чумата в Русия показва пропуски в международните правила, целящи да предпазят света от пандемии и заплахи за здравето.

В центъра на дебата е правно обвързващият документ "Международни здравни правила“ (МЗП), който определя правата и задълженията на държавите при извънредни ситуации в областта на общественото здраве, които биха могли да преминат националните граници. Документът е подписан от 196 държави, сред които Русия, Китай и САЩ.

Възникват обаче въпроси дали Русия е спазила надлежно тези правила - по-конкретно по отношение на своевременното и прозрачно споделяне на информация за потенциална заплаха.

Този случай предизвика не само международна загриженост относно прозрачността на Русия, но и постави под съмнение ефективността на съществуващата международна система за откриване и бърза реакция при заплахи за здравето, включително потенциални пандемии.

Конкретният случай

Смъртта на 28-годишна служителка в Иркутския противочумен институт за Сибир и Далечния изток, настъпила по-рано този месец, предизвика безпокойство в световен мащаб. Причината е естеството на лабораторната ѝ работа, както и изказване на местен руски представител, който свърза смъртта ѝ с чума.

Световната здравна организация (СЗО), която координира глобалните действия при сериозни заплахи за здравето, заяви, че е научила за смъртта на служителката от медийни публикации, а не от руските здравни власти.

На 3 октомври организацията поиска информация, за да провери съобщенията и да оцени потенциалния мащаб на заплахата. Според международните правила държавите разполагат с 24 часа, за да отговорят на СЗО, Русия се забави три дни.

От Москва заявиха, че в Иркутска област напоследък не са регистрирани случаи на чума. Руските власти потвърдиха, че са провели епидемиологично разследване, според което пациентката е починала от "пневмония с неуточнена етиология“.

За Русия случаят изглеждаше напълно изяснен и приключен. От съответната здравна служба обявиха, че са приключили проверките и че в региона няма "епидемичен риск“.

СЗО обаче посочва, че много въпроси остават без отговор, включително каква е причината за пневмонията, довела до смъртта на служителката в противочумния институт, както и по какъв начин тя е била изложена на инфекцията.

"Задължително“ или "препоръчително“ 

Член 6 от Международните здравни правила задължава държавите да правят оценка на събития, засягащи общественото здраве, и в срок от 24 часа да уведомяват СЗО за онези от тях, които "биха могли да представляват извънредна ситуация за общественото здраве от международно значение“.

За някои заболявания, като например едрата шарка и тежкия остър респираторен синдром (ТОРС/SARS), държавите са длъжни незабавно да уведомят СЗО.

В други случаи държавите могат сами да преценят дали да уведомят СЗО - например, ако дадено огнище на зараза е необичайно, неочаквано или съществува риск от разпространение в международен мащаб. Всички "групи от случаи на тежко остро респираторно заболяване с неизвестен или нов причинител“ подлежат на оценка.

Що се отнася до случая с пневмонията в Русия, ако никой друг не е бил заразен, Москва е могла да прецени, че не е необходимо да уведомява СЗО, отбелязва проф. Ружин Хабиби. Въпреки това, правилата насърчават държавите да държат СЗО в течение относно рисковете за общественото здраве, особено когато има неясноти - това е заложено в член 8.

"В правото съществува разграничение между "задължително“ (must) и "препоръчително“ (should). Член 8 въвежда задължение от типа „препоръчително“, казва Хабиби и добавя: "Това е силно насърчавано, представлява добра практика и е морално правилно. Но дали е строго правно изискване? Може да се твърди, че тук съществува известна свобода на преценка".

Но предвид опита на света по време на пандемията от COVID-19, "може да се каже, че това е било грешна преценка“, добавя Хабиби, който е и член на Отавския център за здравно право, политика и етика.

Има ли доверие в системата

Съществуват стимули, които насърчават държавите да спазват правилата.

Международните здравни правила са създадени така, че да възпрепятстват държавите да налагат наказателни ограничения като например забрани за пътуване спрямо страни, които съобщават за огнища на заболявания; по този начин се насърчава честното и прозрачно докладване.

"Основната договореност, която Международните здравни правила се стремят да утвърдят, цели да постигне баланс между ефективна реакция в областта на общественото здраве и честното докладване. Това е един вид размяна. Така функционира механизмът за спазване на правилата", казва професорът.

"Но ако държавите решат да не играят по правилата, споразумението губи своята ефективност. Не може да се обвиняват други държави, че предприемат изключително строги мерки за защита от дадено огнище, след като те вече нямат доверие в споделяната информация", добавя тя.