Езикът на експерта или езика на интригата и улицата

Политическото предизборно говорене премина в двете крайности - обиди към опонента или безкрайно общо говорене.

Това заяви Владислав Миланов - преподавател по съвременен български език и езикова култура в Софийския университет "Св. Климент Охридски", който представи в Националния пресклуб на БТА изследване на преподаватели и студенти от СУ за речта на политиците в предизборната кампания.

Реално нямаше предизборно говорене, нямаше убеждаване и противопоставяне на мнения, а диалогът се изгуби във всеобщото говорене, обобщи Миланов.

Според него всички политици трябва да са дадат сметка, че участваха в предизборна кампания, в която езикът на агресията, езикът на некоректния тон бяха водещи - задаваха моделите на речево поведение.

Езиковите стратегии и речевото поведение на българските политици в предизборната кампания надхвърлиха сериозно границите на доброто общуване, наблюдавахме истинско незачитане на словото, истинско неумение да се изслушва събеседника, което доведе до усещането, че всички политици говорят в един тон, коментира Миланов. Според него това е бил тонът на агресията и на обидата.

Анкета сред студенти от четири специалности в СУ е показала, че 88 процента от запитаните категорично не са одобрили начините, по които чрез речта, политиците са представили себе си и своите политически партии в предизборната кампания.

Надежда Сталянова - преподавател по български език в СУ, обясни, че в изследванията на преподавателите от висшето училище политическото говорене в предизборната кампания е разделено в три типа.

Първият тип е "езикът на експерта", при който политиците говорят неутрално, наукообразно, като речта им е наситена с абстрактна лексика. Този тип говорене не достигна до избирателите. От всички политици чувахме: "България трябва да постигне финансова стабилност...", "Трябва да генерираме потенциал...". Това говорене е в сферата на  пожеланията и се отнася за някакво неясно бъдеще, коментира Сталянова.

Тя отбеляза, че на другия полюс е "езикът на интригата", който беше актуален за цялата предизборна кампания. Този политически език включваше нападки и обиди към опонентите, и провокации с реплики, посочи Надежда Сталянова.

Третият тип политическо говорене беше "езикът на улицата", при който се използваха ниските стилови употреби, разговорността, битовата и разговорната лексика в политическата реч, обясни езиковедът.

Българският политик все още не владее изкуството на словото така, че да е еднозначен, категоричен и безспорен, и много често в политическата реч има отклонения от книжовноезиковите норми, заяви Надежда Сталянова. 

Преподавателите от СУ дадоха примери за неуспешни опити за образност, използвани от политици в предизборната кампания. Сред тях е и употребата на умалителни форми с експресивна функция - "Цветанов съм го гледал в очичките" /Бойко Борисов/, "Всеки преди да пусне бюлетинката" /Стефан Данаилов/, "Тази бедна
държавица" /Волен Сидеров/.

Езиковедите представиха и примери за отклонения от книжовните норми в речта на политиците. Диалектна редукция на "е" в "и" се използва от Татяна Дончева - "все ощи", "данъцити", от Десислав Чуколов - "дикември", "след осимдисет и дивета година".

Проблеми с променливото "я" преподавателите в СУ са установили отново при Татяна Дончева - "тяхните началници", и при Бойко Борисов - "щеха, са се сляли".

Друга неправилна книжовна употреба е замяната на окончанието "- ох" с "-ъх/-ах/ при глаголи от минало несвършено време" - "Хората се възмутиха и не излязаха да гласуват", "Написах, подписах и отнесах". Тези
примери са от изказвания на Мая Манолова.

Преподавателите дадоха и примери за неправилна употреба на бройната форма - "ЦИК има 21 члена. Комисия с 9 члена" при Михаил Константинов, "30 кмета" - Цветан Цветанов, "200 депутата" - Цецка Цачева.

Владислав Миланов коментира, че 38 процента от българските политици не могат коректно да произнесат думата "министър-председател", когато трябва да бъде членувана. Това са правоговорни норми, които учителите изискват от учениците в средното училище, посочи езиковедът.