Станишев: Оставането на Дянков на поста министър е вредно за България

Ако искахме да четем Под игото, нямаше да сме тук. Следващия път бъди малко по лаконичен. отговор Сигнализирай

Toq trqbva da mlakne za sledva6tite 50 godini - da ide da har4i parite koito otkradna !!!Komusnistite sa nai- kradlivata sgan v BG - kato ba6tite si -starite partizani ! kradci i ubiici ! mama im mrasna ! отговор Сигнализирай

БЕЗРАБОТНИТЕ УДАРИХА 400000 .....БРУТНИЯ ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА СПАДА, БЕЗРАБОТИЦАТА ЩЕ РАСТЕ И БЮДЖЕТНА КАТАСТРОФА Е НЕИЗБЕЖНА отговор Сигнализирай

На Сергей Станишев явно всичко му е смешно като гледа отстрани и си вре работата където не трябва..хората живеели бедно?..че те хората в България не са спирали да живеят бедно..а и за какъв се взима като с многото му приказки,когато беше на власт и той нищо не направи!Вместо да си мълчи и да се срамува от себе си той акъл ще дава сякаш народа не му показа достатъчно,че му е писнало от "умните" му и "ползотворни" заключения и действия отговор Сигнализирай

ПуткодеровС морала да започнем братя,морала туй си е морално всеки плод е на ебнятабащата майка му ебалНапрягал черната й пичкасренощ по цели часоветъй както вършили са всичкипрез тия дълги вековеПривърженик съм на моралаи тача моралиста строгтой винаги за идеалазапочва с първия урокНо за да водим чиста сметкаи да не бъда толкоз сухще кажа, че моралистаразбира се не е евнухТой може сълзи са пророниза разпиляни младинино как природните законимогъл би тук да измени?!То казва - не, това е низкоморала то ще погребе!Ала на всеки му се искана нему също му се ебеИ все пак знам, той ще псувано тук под нашето небедокато свят светувачовечеството ще ***!*** се бедни и имотниот древността до тоя векЕбат се хора и животниот всички най-*** човекЕбе каквото му попадне,красива, грозна и неважнаебе сред нощ, *** по пладнедокато хуйчето му спаднеЕбе, забива, не преставаебе отпред, *** отзадДокато *** му ставаусеща се щастлив и младА, този що ни хули скритоот где дошъл е на света?Той нека сам да се запитане е ли клецал през нощта?И нека сам си отговорикаква я хуйовата мощи колко милиона хораебат редовно всяка нощ.Глава първаИ тъй да почнем днес романагероят вече е пред нас.Без етикети и поканипредставям ви го просто аз.Това е Кънчо Путкодеровбалкански син, корав и як.Едва ли друг ще се намеритакъв герой, такъв юнак.Една ли вечер е издебналв легло вдовица млада той?И колко *** е поебналте нямат чет, те нямат брой!А падне ли му крехка путканапада флангово и в тили може за една минуткада я направи на пестил.Разбира се тук трябва чуство,понякога и лицемерен плачЕбнята също е изкуство,не всеки е добър ебачНо той бе с отличен опитгордееше се тайно с туйче вред в Америка, Европапрослави българския ***.Каква злочеста орисияот малък кръгъл бе сиракГодини дълги в немотияживя при чичо си чиракА чичо му макар безчестентърговец и лихвар богатв ебнята майстор бе известенна всички *** бе познатВидя той скоро, че младежътизрастна повече на хуйи каза му: За поле неженбезчестна работа е туй!Ти имаш бъдеще голямонапразно време на губиС такъв *** други в село нямавърви след мене и ***!С една вдовица той го свързанаеба Кънчо още трии неговата слава бързосърцата женски покориЗа него питаха по-честоочакваха го всеки дени своя чичо той изместикато опасен конкурентНакрай ядося се лихваряот злоба свиваше юмрукНамери повод да се скара:- върви си, махай се оттук!И тръгна той, без дом заскитапреброди градове, селанавред го чакаха женитеи всяка викаше - Ела!Така прекара две годиниизпече своя занаятСлед туй за Франция заминакъсмет да дири в тоя свят.Глава втораВъв Франция не е такамакар да бе и здрав, и млади Кънчо се видя натясноизпадна в нищета и глад.Животът здраво го притисна,години безработен бе.От глад и хуят му увиснане можеше и да ***.При граф известен и имотеннай-сетне стана градинари тругна някак си животапри новия му господарНе мина половин годинаи графът тежко заболяВ един прекрасен ден погинаот болест нелечима, зла.Самотна, младата графиняскърбеше много, може би?Но месец само не измина,а *** вече я сърби.Жовотът никой тук не можев безплодна скръб да погребе,умрелия не се тревожи,а на живия му се ебеИ като всякоя вдовица -помисли тя за *** червен,засука вежди и ресниции сложи розов сутиенИ ето в китната градиназакърши леко тя снагаКрай Кънча бързешком преминаусмихна му се на шега.Но с нашия шега не биваи той прошепна с дрезгав глас:- Какво ли ще е в тази сливаведнъж да го натъпча аз?Графинята погледна милокъм българина млад и здрав- Ах боже мой, какъв е жилавдали ще има *** корав?!Разбра той погледа тревоженна жадната за *** жена:- Мадам, простете ако можеда идем малко настранаТя знак му даде мълчаливоразголи нежната си гръд.- Добре, но ако те не бива? -ще наредя да те скопят.След туй погледна към небетокъм ясно синьото небе:- Прости ми, боже, греховете,но мен така ми се ***!...А тя бе чудна хубавица -каква уста - алпийски мед!Какви изящни, финни цицис изболи топчици отпредКакво красиво, тънко тялос два пръста да го съблечешда го помилваш и погалиши сладко да ***, ***...Но Кънчо нежности не знаесуров живот бе той живяли *** нежна като таяникога не бе ебалПод малка, сенчеста тополаполегнаха един до други бели кълки тя разголи:-Умирам, ох, сърби ме тук.И цъфна като майска розапутето крехко с къдрав мъхА Кънчо в чудновата позапоемаше дълбоко дъх.Той бързо панталона смъкнаобтегна шия като ати като гаубица фръкнаголемият му ***, космат.Графинята изтръпна цяла:- Какъв ***, като шпек салам!Веднъж тя конски бе видяла,но този май е по голям.Стърчи той кат' мощен багерс глава като на боздуганмъдете му като дисагиполюшват се насам-натамИ скочи Кънчо Путкодеровповдигна белите кракаГрафинята се разтрепераи хвана *** му с ръкаСлед туй погали го ревнивона Кънча свят му се завиналегна здраво като биволи като гладен вълк завиТой бързо сграбчи я през кръстас похвата на добър ебачпутето и разтови с пръсттанапъна като стар орачНастръха младата графиня,то сякаш свредел я проби,а *** и като диняпо всички шевове пращиИ шепне тя - ще ме погубипутето ми съвсем раздра!...От зор тревата взе да скубебез малко и не се настаА Кънчо загорял и черензабива *** като щикпоема като кулски нерези клеца като къс мъник.Но ето сладък миг наставакръвта по жилите кипижената стиска го в забраваи шепне: Ох, ***, ***!...А той *** като касапинвкарал го е до мъдеи голите й *** хапеготов е да ги изяде.За втори път се е раздразнилот луда страст трепери цяли втори път се вече опразнинали отдавна не бе ***...Най сетне край, ще го извадитакваз ебня не е шегано хуят му, уви, не спадастърчи навирен все такаПомъчи го - не мърда,дали бе с кучешка глава?Тя станала е толкоз твърдаи само клати се едва.Графинята от страст голямапростена скрито, но толкоз беше й добре,че каза само - Полежи над менеот ***, да е ако ще се мре!Лежали дълго, чак до пладнедокато Кънчо огладняи хуят чак тогава спадназавърши дългата ебня.Прибра го младата графинянаправи го любовник свойи Кънчо в нов живот преминапокойника замести той.Глава третаИзмина зима снеговитадойде април, цветя цъфтятВеднъж графинята запита"Готов ли си за дълъг път?"Отдаван чакам да се стоплида идем двама на курортИ Кънчо бързо се приготвиизвади си и нов паспортСлед два дни стигнаха в Женевакакви прекрасни планиниВ един дворец до замък древенпрекара той блажени дни.Дойдоха млади курортисткиот цял свят тук на курортТой почна с тях да се натискас коя му падне без подбор.Край езерото на разходкапо пладне ги *** дориА вечер, качва ги на лодкана ден поебава по две-три.Поглеждат като диви коткиследят го с поглед жаден теи някаква минорна ноткав очите женски се чете.Но той към погледи ревнивине храни нито капка жал,едничко сал му беше криво,че бог един *** му е дал.Поне да бяха десетина,о не, съгласен е и с два.А тоя след няколко годинище клюмне траурно с глава.Един единствен *** за всички,за жени и за момичкище може ли на толкоз пичкис достойнство да устои?Но славата навред го дебнетой като приказен юнакВеднъж, която бе поебналтя утре търси Кънча пак.В Париж, Женева и Лозананавред заброди тоя слух"***, дошъл е от Балканаебе, та вдига прах и пух"Парижки млади уруспииизпращаха му мил привет:- Елате, чакаме ви ниеобичаме такъв атлет.От Лондон дружество почтенона висши дами и жениписмо написа вдъхновено"Към нас по- скоро намини"И екна гръмката му славаНавред по западния святЕдна ли вече се надяваза Кънчовия *** космат.Достигна до слуха на Чърчила той нали е педераств любовна мъка се загърчигъзът му пламна в дива страстИ той изпрати телеграма- Очаквам те в двореца мойприятно е да бъдем двама,ще те посрещна като свойПолучи бързата поканапотегли Кънчо през море,графинята сама останаот мъка щеше да умре.Тя молеше го насълзенои Кънчо май му домиля- Разбирам, зле ти е без мене,но Чърчил пише ми - "Ела"Той готви планове военнинавярно вика за съвет...Графинята от скръб застенапроклет да бъде той, проклет.А парахода щом отплуванададе тя сподавен глас:-Ах, боже мой, дали ме чуваш:без *** какво ще правя аз?Върни се Кънчо, че без тебедушица богу ще предам,че нийде няма твойта ебанни твоя ***, ръбат голям- Спомни тополата, полетоспомни си меката треваи как заклещихме в путетона *** твърдата глава.Спомни си крехката ми пичкане ме оставяй ти сегана крехкото легло самичка,ще те очаквам у дома.Но Кънчо я не чува вече,а там под слънчевия сводвълните носят надалечеотплувалия параход.Тогава тя разголи циции викна с истеричен глас:- Върви по всички материцидо гроб ще те преследвам аз.Глава четвъртаСъдбата често е повратнаи трябва да си цял садист,но Кънчо беше му приятнода слуша нейния каприз.Из Лондон бродеше наслукадошъл бе късно през нощтаА рано сутринта почукана Чърчиловата врата.Две Чърчилови братовчедкипосрещнаха го с весел глас:- Отдавна тук ви правим сметкаелате по-напред при нас.Бъдете умен и любезени тихо, Чърчил да не чуй,разправят - до самия глезенвисел грамадният ви ***.А Кънчо тихо им отвърна- Излъгали са ви, личи,надолу как ще го обърна?Не е увиснал, а стърчи!- Стърчи ли? - викнаха и двете, -това е щастие за насвкарай ни го до мъдете,че тъй ще изгорим от страст.Съблякоха се те в салонаполегнаха на две легла,в копринени комбинезониблестяха младите телаА Кънчо *** си извадис мерак насочил го към тяхЕдната страшен вик нададе:- Ах, боже мой, ще умра от страх!Навън се втурна полудялаи в страшен ужас зарева:-Такъв *** аз не съм видяларакетна бомба е това!...А другата бе по-кротка,усмихна се по навик стар,изтегнала се като коткана покрива през месец март.На Кънчо малко му приседна,че загорял е може би,но като див бик я възседнаи до мъдете го заби.Изпъшка тя като пияна:- Ох, майчице, каква ебня!...В лицето бързо пребледняустата и изригна пяна.Но Кънчо пак я не остави,английска *** е туй -*** и пет пари не дава,да помнят българския ***.Накрая тихо я погалии рипна мъжки като лъв.Но тя горката бе умряла -от *** й шурна кръв.Ядосан Кънчо напопърджа:- Английска марка, ех ***.Щом дупето ти не издържа,защо ми се предлагаш тук?Изхвръкна той като подгоненпри Чърчил се яви завчас:-Ура, британската коронаот дън душа приветствам аз!Усмихна му се премиерътнаправи му дълбок поклон:-Здравейте Кънчо Путкодеровелате в малкия салон.Съблякоха се в топла баня,възкликна Чърчил: "Боже мой!"И кънчовия гвоздей хвана,главата му целуна той.-О, балканско чудо! Та тук на западтакива нийде не растат.Ще можете ли като тапада ми го турите отзад?Изтръпна Кънчо блед и смаяни тихо промълви смутен:- към нас такъв е обичая,че мъжко дупе не ***.Но цял обвзет от ревност *** -удари Чърчил на молба.И Кънчо няма що, отстъпи:-Добре де, сър, ще те ***!Тогава Чърчил си подложигъза дебел като тезгяхи малко вазелин му сложи,че иначе го беше страх.Напъна Кънча уж полека,но бързо му го вкара цял.- Такова дупе - тлъсто, теснов животът си не съм ***.А Чърчил в поза неприличнаот зор *** като прасеи като *** непривичнотрепери цял и се тресе.Накрая рече: - "Браво, бравоот днес съм тъй щастлив и горд.Дванайсет ордена ти давами титлата - Английски лорд.Глава петаДа бъркаш е съвсем човешкочовек понякога грешиНо често пъти малка грешкаголямо щастие рушиИ Чърчил тъй година цялащастлив бе с Кънчовия ***,но скоро почна да се хвалии не видя добро от туй.На заседание военнопред Атлантическия болкведнъж той каза вдъхновенно- Аз имам *** като смок.Порастнал е далеч на изток,да започнем с тях война, ноако с такива ни притиснатще замиришем на гуйноРазказал той подробно, точноза *** твърд и мачугат,накрая смигнал им нарочно- шастлив съм с него и богат.И Айзенхауер що да чини?Дойде при Чърчил вечерта:- Прощавай, скъпи мой Уиниза пръв път моля на света- Не може! - люто Чърчил зинаи повиши той сърдито тон.И Айзенхауер си заминаобиден във ВашингтонОт там написа бърза нота:- Пратете Кънчо, господа,че застрашен ми е животаза *** ще полудея аз!Да тръгне още тази вечертова ви заповядвам аз,че инак свършено е вечес приятелството между нас!Въздъхнал Чърчил: - Тежко братевърви при онзи кожодер.И тъжно Кънчо той изпратиза Америка с хеликоптерЕдва на шумното летищебе стъпил Кънчо, изведнужнарод безброен се наприщи!- Дойде прославения мъж!С капела *** безсраменревеше страшно, като лудНо взеха Кънчо млади дами -*** от ХоливудДокато той да се опомнилетеше с леката кола.Дойдоха в залите огромнина някакъв голям палат.Жените само за минуткасъблякоха се до еднаи зачерниха млади ***,тъй както врани в равнина.Изтръпна Кънчо разтревожени тъжно клатеше глава:- Да бях роден с един зъб боже,а с *** - тридесет и два!Той бавно панталон съблечепоказа *** мачугат.Жените малко по-далечеотстъпиха се без да щат.Но Кънчо *** си надървизаби го в първата от тяхи рукнаха от нея кървив несвес припадна тя от страх.След туй към друга се обърна,тя гостенка му бе в ПарижИ в миг на *** му цвръкнатъй както пъдпъдък на шиш.Наред до нея беше трета,но падна тя на колене:- Не ми раздирайте путетонад него се смили понеА тя бе млада хубавицаи Кънчо го налегна жал,та каза - Събери душицааз няма да го вкарвам цял.Но щом намъкна му главатакак стана всичко не разбравдървиха й се кракататя падна възнак и умря.А другите от страх обзетивикаха: Гангстерство е туй,ще ти отрежем ний мъдетеи тоя реактивен хуйИ те пристъпиха отновои искрящи погледи без жал,размахаха ками, ножовекато в лудешки карнавал.Изтръпна Кънчо не случайно,но викна с глас могъщ и горд:- Вървете *** си майна,вий знаете ли, че съм лорд.Ах, лорд! - възкликнаха тогава, -простете сър за дързостта.Но Кънчо бързо се отправинавън през двойната врата.При Айзенхауер той яви се,с поклон тъй както му е редЛакеят в списък го записашейсет и шести е под ред.Погледна гордо генералъти рече той обезверен- Прославил си се, но едва лище свършиш работа на мен.При мен са идвали на честошейсет и пет - солиден кръг,а ти си днес шейсет и шестида видим твоя майсторлък.Той Кънчо по гърба потупасъблече тежкия халатопълчи кльощавото дупеи каза - Ха върви отзад!А Кънчо заяви направо:- Гъзът ви тесничък е съризрично ви предупреждавам - да няма после хър и мърТова ядоса президентаи той сърдито изрева- ***, че ей сега, в моментаще взема твоята глава!Съблече Кънчо панталонаи рече си: На *** мойда сложа някога пагони -маршал ще трябва да е той.- О. Ню Йорк! - викна тойсвободно Балкана днеска те зовети бомбата му водороднаще помниш цели векове.И *** твърд като бухалказаби той в кльощавия гъзслед туй напъна още малкои кръв заблика околовръстИзпъшка Кънчо Путкодеровзашепна тихо: - Боже мой!Че дупето на президентана пет места бе спукал тойИ грохна генерала важенот ужас беше полудял.Две думи не можа да кажеезикът му надебелял.Така лежа почти до пладнеслед туй започна да крещи:- Тревога! - Изток ни нападнаи с атом ще ни победятСенатори дойдоха бързоезици глътнаха от страхи спукания *** превързас найлонов плат един от тяхИ лекарят дойде тогавас посърнало от страх лицеи три инжекции поставиза нерви, трипер и сърце.Накрая пристигна Макартис пияни някакви жениИ ясно бе като на картив шпионство Кънчо обвини.Проверка: - Име, документисъблякоха го даже голсъдът бе кратък и в моментаподписан беше протокол.А протоколът беше ясен -там нямаше излишен текст,че за Америка опасен,е тоя източен съвет.От името на президентаму казаха: - Върви си тинапускай бързо континента,в родината си отлети!И Кънчо тръгна за Балканаза него щастие бе туйА дълго там зад окенаще помнят българският ***.Глава шестаРодината е скъпо нещосравняват я с градинка, рай.И Кънчо с чуства най- горещипристигна в родния си край.Припомни си той с въздишкакъде е скитал и живял.И колко *** вдовишкина младини е тук ***.Днес *** са по- модерни,където трябва те мълчат,но могат с думи лицемернивъв мрежа да те оплетат.Те в клетвата са единни,интриги майсторски плетати може тъй съвсем невинночовек да хлътне някой пътНамерят някой хаплю властникпод кожата му влезнат теи той им става съучастникинтриги почва да плетеМакар, че малко са такивавсе пак намират се тук- тамна *** мръсни миризлививсе още плащат скъпа дан.Затуй, щом срещнеш уруспияпази се ти, не влизай в спор,че тя си има вред тапиии... можеш да лежиш затворА после истината святаще се разкрие, то се знайно яка да ти е душата -дали ще издържиш до крайИ Кънчо щом пристигна тукаприятелките стари пак,достойни само за боклукапредложиха му се с мерак.Но не за тях се тук завърнане би ги и заплюл дори.Той гръб веднага им обърнанамери млади, по- добри,а старите се озлобиханаписаха голям махзари Кънчо те наклеветиха,че бил разбойник и курварНамери се и следователи някакъв си прокурорта скоро нашият приятелнатикан беше във затворВ затвор стоя една неделяи пуснат бе на свобода,ала насрочи му и делооня важен господа.А щом му връчиха призовкаполучи удар изведнъжкато прострелян от винтовкаполитна доблестния мъжДойдоха близките от селосъбрани като на хорои тез които са виделиот Кънчо някога доброТе всички гледаха втрещеногол ебача божи ли е туй,че Кънчо в полза вдъхновенаумрял бе със навирен хуйВ ковчег трупа му натъкмиха,но хуят бе корав и яки всички се засуетихакак биха сложили капак?Един запретна там ръкавизамахна с брадва в тоя мигно брадвата макар и здрава,удари като във чиликВъздъхна той: - Така е твърд!И втори път се не реши,а Кънчовия *** не мърданавирен като кол стърчиВърху капака струг тогаваза *** дупка извъртя,ала навън да го подаватто беше някак срамотаЗачудеха се що да сторяти дълго чакаха така -докато ненадейно в дворасе втурна млада чужденкаТова бе чудната графиня,която в скитане беспирслед толкоз мъки по чужбинадогони Кънчо най подирно щом съгледа тя ковчегаи Кънчо мъртъв да лежибезумно тръшна се до негои почна лудо да крещи:- Кому оставяш ме, мой милинима забравил си ме ти!Къде е твойта мъжка силата мойта страст да укроти?Погледна *** тя, обаче,видя го как стръчи корави викна: - Ох, за него плачаа той бил жив и здрав!Тя смъкна тънката си ризапогали ***, след туйнаправи скок и се нанизана Кънчовия щръкнал ***.Наниза се, с крака заританададе вик сподавен тукобърнаха и се очитеи в миг предаде богу дух.Свалиха старите калпацизакрустиха се с поглед ням.Един с увиснали ташаципрошепна: - Ех, мерак голям!Погребаха ги общо двамапритиснати един до други тъй щастливците в романа,с трагедия завършват тук отговор Сигнализирай