Гени, останали у нас още от неандерталците, могат да доведат до особено тежко протичане на Ковид-19, сочи ново проучване. Ще се отразят ли обаче новите научни данни на терапията?
Това проучване събуди голям интерес не само в научните среди: двама шведски изследователи са открили у неандерталеца ген, който повишава до три пъти риска от тежко протичане на COVID-19.
Щефан Шифелс от института "Макс Планк" за история на човечеството смята, че проучването е много убедително, пише в свой материал DW. "Става дума за мутация в един-единствен ген, която може да повлияе на степента на заболяването, и още по-точно: два пъти нараства рискът да се наложи болнично лечение", смята той.
Но защо от този генетичен вариант произтичат по-високи рискове за зараза с Ковид-19, засега не е известно.
Ползите за медицината
Който се надява, че проучването ще подпомогне лечението на COVID-19, ще остане разочарован – целта на шведските изследователи е да постигнат напредък в познанията за човешкия геном.
"Проучването се опитва да установи до каква степен геномът на неандерталеца се различава от този на днешните хора и на кои места сме наследили същия геном", посочва Шифелс. За него ползата от труда на шведските учени е, че подпомага отговора на въпросите – откъде идваме и как функционира човешкият произход. "Това е абстрактно знание, от което не би могло да има пряка полза, но то придобива голяма актуалност покрай COVID-19“, уточнява той.
Какво разкриват експертите
Автори на проучването са шведските изследователи Хуго Зеберг и Сванте Пебо, които отдавна изучават неандерталците. Сванте Пебо е смятан за основател на палеогенетиката.
През 2010-а година той и неговият екип успяват да реконструират първата версия на генома на неандерталеца на основата на кости на възраст 10 хиляди години. Чрез направеното сравнение между генома на неандерталеца и този на съвременния човек, учените стигат до извода, че ние имаме около два процента от ДНК на неандерталеца и това е повлияло на човешката еволюция.
Така например то е укрепило нашата имунна система, но и до днес е причина за податливост към определени заболявания – включително Ковид-19. Двамата шведски експерти са установили, че тази версия на генния клъстер, която е свързан с повишен риск, е много сходна с генетичната секвенция на един неандерталец от Хърватия, живял преди 50 000 години.
"Както личи – генетичното наследство на неандерталеца има трагични последствия по време на актуалната пандемия. И трябва час по-скоро да се разбере защо това е така", казва Сванте Пебо.
Различия и сходства
Генетичният рисков вариант не е разпределен равномерно в различните части на света. "Мутацията на гена, който е имал неандерталецът, и който ние сме наследили от него, се носи в Европа от всеки дванайсети. Докато в Африка почти не се среща", обяснява Шифелс.
Според него от особено значение е хромозомата 3, която учените свързват с COVID-19. Хромозомите съдържат хиляди гени. И така наред с другото може да се установи дали у пациентите, при които заболяването протича по-тежко, определена мутация се среща по-често, отколкото при останалите.
Всички ние носим в себе си милиони мутации – т.е. генетични отлики. Тези мутации не се наследяват индивидуално, а принципно като блок. Този блок, който учените сега са идентифицирали, показва голямо сходство с неандерталците. "Сега, покрай Ковид-19, изведнъж се забелязва, че тази мутация, която носим от десетки хиляди години, до момента не е причинила нищо лошо. Но сега води до този трагичен ефект", констатира Шифелс.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Радослав Илиев: Европа губи най-много икономически от войната в Иран
Започна нова наказателна процедура срещу „ТЕЦ Бобов дол“ за замърсяване на въздуха
Крис Хадфийлд: Започваме прехода към заселване отвъд космическата станция - Част 1
Crystol Energy: Паническите покупки са последното нещо, което искате на пазар под стрес
„На вашите услуги“: Унгарският премиер Орбан предлага подкрепа на Путин в изтекла стенограма
Откриха следите на изчезналата жена от Ръжена
Йотова: В гласа на Янка Рупкина ехтеше българската памет
Да очакваме ли чувствително повишение на цената на тока за бита от 1 юли?
Василев: Имаме най-много министерства в ЕС, трябва да намалим броя им
България с втора победа във втора група на „Били Джийн Кинг къп"
Флик за Ямал: Нека прави грешки, аз ще го браня!
Реал Мадрид - Байерн Мюнхен
Удар по Левски! Майкон пропуска Вечното дерби с ЦСКА
Иран чака отговор от ФИФА за участието на Мондиал 2026
Хубавото се подрежда за 3 зодии след 7 април 2026
Къде започваш: от дизайнерския план или от материала?
Какво символизират цветовете, с които боядисваме великденските яйца?
5 храни, които да премахнете от менюто си, ако сте 40+
Цветно настроение в пролетния маникюр (+Снимки)
Почина певицата Янка Рупкина
Варненски журналисти представят филм за най-големия банков обир на 20 век
От полицията излязоха с важни съвети за Великден
Илияна Йотова излезе с призив за мир в Близкия Изток
МБАЛ "Св.Анна" Варна е на ръба, очаква решение на държавата за заем
Делфинариумът във Варна прави безплатни представления за децата за Великден
Планетата е пренаселена: Идеалният брой хора е 2,5 млрд., сочи ново проучване
Революционни слънчеви панели генерират енергия както от слънце, така и от дъжд
Астрофизикът Ави Льоб с нова теория: Комета може да има изкуствен произход
Магнитни бури през април: Какво да очакваме от Слънцето
Инструмент на НАСА за търсене на вода ще изследва Южния полюс на Луната
Екипажът на „Артемида II“ завърши историческо прелитане край Луната