ЕК с тежък анализ за икономиката на България: Ускорена инфлация и дефицит над 4%

Икономическият растеж на България ще се забави през следващите две години, а бюджетният дефицит трайно ще надхвърли границата от 4%, прогнозира Европейската комисия. 

След като през 2025 г. реалният БВП на страната отбеляза ръст от 3,1%, подкрепен от силно вътрешно търсене и средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), икономическата активност се очаква да се охлади до 2,5% през 2026 г. и 2,2% през 2027 г.

Натиск върху икономиката през тази година ще окаже конфликтът в Близкия изток, който влошава условията на търговия, свива покупателната способност на домакинствата и подкопава потребителското доверие. Външнотърговският баланс на страната вече претърпя удар през 2025 г., когато износът се сви през първото полугодие заради ремонти в големи местни предприятия, а силният внос обърна нетния експорт на отрицателна територия.

Пазар на труда: Историческо дъно на безработицата и недостиг на кадри

През 2025 г. пазарът на труда в България е достигнал рекордно ниски нива на безработица от 3,5%, подкрепен от силно търсене на работна ръка и приток на чуждестранни работници. Въпреки икономическото забавяне, пазарът ще остане затегнат, а безработицата ще се задържи под 4% до края на 2027 г.

Демографските тенденции и свиването на населението в трудоспособна възраст продължават да генерират сериозен недостиг на кадри в ключови сектори като производство, строителство, образование и здравеопазване.

Ръстът на възнагражденията, който през 2025 г. достигна 10,4% на икономическо ниво вследствие на скока на заплатите в публичния сектор и процеса на сближаване с ЕС, ще започне да се забавя. Очаква се увеличението на заплатите да спадне до 5,7% през 2026 г. и до 4,3% през 2027 г. под влияние на фискалните ограничения и охлаждането в частния сектор.

Инфлацията се ускорява до 4,2% под натиска на скъпата енергия

Европейската комисия прогнозира ускоряване на хармонизираната инфлация (ХИПЦ) до 4,2% през 2026 г. Основен двигател за това са по-високите цени на енергията заради геополитическото напрежение в Близкия изток, поскъпването на храните и базовите ефекти от отпадналото през април 2025 г. намаление на болничните такси.

Въпреки че прогнозата за 2027 г. е ревизирана надолу заради отлагането на новата схема за търговия с емисии (СТЕ2), инфлацията в сектора на услугите и вторичните ефекти от скъпите енергоносители ще я задържат на нива над обичайните.

Фискален натиск: Дефицитът расте под временно управление и военни разходи

След като приключи 2025 г. с дефицит от 3,5% от БВП (увеличен допълнително от инвестиционна помощ за Българския енергиен холдинг в размер на 0,3% от БВП), държавните финанси на България са подложени на сериозен натиск.

Поради оставката на правителството в края на 2025 г., страната влезе в 2026 г. в режим на удължителен бюджет. При липсата на нови коригиращи мерки, държавните разходи ще продължат стабилно да изпреварват приходите.

Растящите разходи за социални плащания, по-високите заплати в администрацията и постоянните ангажименти в секторите "Отбрана" и "Вътрешна сигурност" ще увеличат дефицита на сектор "Държавно управление" до 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г.

В същото време публичните инвестиции ще останат стабилни благодарение на ускореното изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и заложените доставки на ключова военна техника, част от които обаче са отложени от 2027 г. за 2028 г.

В резултат на фискалния дефицит се очаква бързо нарастване на държавния дълг на България. Съотношението дълг/БВП ще се повиши от 29,9% през 2025 г. до 32,3% през тази година, достигайки 35,5% през 2027 г.