Университетът е възможност

Кризата е унифицирала студентството, то вече не се държи като елит. Това заяви във вторник пред БТА социологът Живко Георгиев.

През тази есен се проведоха редица демонстрации на недоволство от страна на бъдещите висшисти.

Протести по софийските улици имаше на 1, 17, 20, 28 октомври и на 1 ноември. Медийното внимание към тях не закъсня.

Вида е четвъртокурсничка в най-стария ни ВУЗ. Питам я какво провокира протеста им? И наистина ли кризата унифицира студентството?

В последните години всеки път, когато кажа къде уча, се налага почти веднага да защитя избора си. Хората с поглед ме упрекват и се чудят защо не съм заминала някъде извън страната, споделя Вида.

След всяка реплика започвам да се чувствам все по-неудобно, кимам и се усмихвам. После се замислям. Материалната база наистина е зле, компютри има само в някои кабинети и истината е, че са били модерни преди 5-6 години, има и нужда от ремонт и обновяване на учебните зали. Но аз съм доволна от преподавателите – те идват на лекции и противно на очакваното не ми преподават остарели и ненужни неща, казва тя.

Истината е, че винаги съм искала да уча това, с което се занимавам в момента. Не възприемам университета просто като част от структурата на образованието в България, той е възможност, категорична е Вида.

В началото на тази учебна година, търсейки решение за своя ВУЗ, заедно с други студенти от университета организирах и протеста на 20 октомври пред Министерството на образованието. Истината е, че докато управляващите спорят с университетите, само студентите губят, ентусиазирано завършва тя.

И докато ние си говорим, навън в света, към който се приближава зимата, стават странни неща. Вместо тиквени фенери за Хелоуин студентите предпочитат главите на част от управляващите и по време на своите шествия уверяват, че Дянков и Игнатов са тиквите на годината. 

С радост дори връчват на своите “любимци” дипломи  за "антибудител" и за "приспивател на републиката".