Близо 35% от българите се пробват в игри на късмета

34,5% от българите играят игри на късмета, сочи проучване на агенция „Медиана“, проведено този месец.

Тото пускат 30,3% от пълнолетното население на страната, в държавната лотария късмета си опитват 11,2% от хората, а в „Еврофутбол“ – 7,8% на сто.

„Еврошанс“ предпочитат 2,1% от хората, бинго играят 1,9 на сто, а казиното посещават 0,9%.

Масовите залози, с които се участва в игрите на късмета, са скромни. Традиционно залаганата средна сума е 5,6 лева, а средните максимални залози достигат 17,1 лева, обясни социологът Кольо Колев.

При 1% от хората се регистрират максимални залози над 150 лева, като най-големият в изследването е 3000 лева.

В кризата участват същият брой българи, но с по-малки суми, обясни Колев.  

В сравнение с изследване преди 3,5 години средните залози са спаднали с 30%, а максималните – с около 17%. 

Мотивите за предпочитание на различните игри на щастието са различни. Така например пускащите фиш в тотото го правят заради традиционността на играта и заради периодичното натрупване на голям джакпот. При „Еврофутбол“ пък водещ фактор е, че играта е свързана с футбола и там не просто залагаш, а се доказваш като експерт.

Към тези две игри обаче са и основните съмнения на обществото – заради неполучения рекорден джакпот преди няколко месеца и заради скандалите за уредени мачове.

Като цяло в обществото няма остър негативизъм към игрите на късмета. 21,6 на сто от хората смятат, че те трябва да се забранят, а 66,9% са на мнение, че трябва да ги има. 41,3 на сто отбелязват, че игрите дават възможност за печалба и са свързани с надежда и късмет.

Повечето от тези, които посочват, че игрите трябва да се забранят, подчертават, че те заблуждават, нагласени са или хората се пристрастяват към тях.

Други са категорични, че тези игри не трябва да ги има, защото са за „луксозни хора с много пари“, „ограбват бедните“ или просто „да се забранят, защото не можем да играем на село“.

Тиражираните слухове за 2 млрд. лева в интернет залагания са преувеличени, смята Колев.

„Ако подобни суми се въртят в интернет залаганията, то техният произход не е обществото като цяло, а криминални структури, перящи пари. В този смисъл проблемът не е обществен, а криминален“, категоричен е социологът.

Според него в момента "Еврошанс", sms-игрите и залозите в интернет набират сила.