Докато заетите у нас са малко, България винаги ще е под опасност

Колапсът на институциите е мегариск за националната сигурност, се посочва във финалния доклад по проекта „Рискове за националната сигурност на България в следващите 10-15 години”, който беше представен в Министерския съвет.

Концепцията е изготвена от „РискМонитор” в изпълнение на проект, финансиран от Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа. Според доклада рисковете пред България са вътрешни и трябва да се търсят в самото функциониране на институциите. Рискът външна сила да започне агресия към нас в сегашния момент е малък, каза антропологът Васил Гарнизов, един от авторите на концепцията.

По думите му българската администрация няма способност за превенция на риска от терористични атаки в България. „Единственият отговор на такъв вид заплахи е укрепването на администрацията. От вчера насам прокуратурата показва едно състояние на едни служби в МВР, някои от които са свързани с адресирането на подобни рискове, които - меко казано, не са устроени по максимално най-ефикасния начин, за да идентифицират подобни заплахи и да реагират“, каза Гарнизов.

Авторите на доклада са определили пет рискови сфери като приоритетни, тоест срив във всяка от тях е директна заплаха за сигурността. Това са финанси и икономика, енергетика и срив на енергийната система, директен социален срив или конфликт, криминализация на институциите и средата, процеси в международния контекст.

Според икономиста от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев основното нещо, което трябва да решава България в икономическата област, е проблемът със заетостта.

Имаме население около 7.3 млн. души за 2012 година, заетите са 2.9 млн. души. Докато е това положението, България винаги ще е под опасност, заяви той. По думите му в последните три години живеем в странен икономически парадокс, в който производството расте, а работните места намаляват. Според Георги Ганев големият проблем на пазара на труда у нас е, че тези, които са без работа, имат сравнително ниска квалификация, ниско образование и недобър демографски профил. Хората с квалификация, образование и в добра възраст в България са заети почти всички до един, посочи той.

Ганев изтъкна и изключителната регионална неравномерност на благосъстоянието в България. Имаме много високи контрасти в качеството на живот и много сериозни демографски, образователни и възрастови разлики между различните региони в България, дори на ниво общини, заяви икономистът от Центъра за либерални стратегии, един от авторите на доклада.

Въпреки че като цяло българското благосъстояние се подобрява, съществуват места в България, където няма такова нещо и има пълна липса на перспектива пред живота на хората. Те или трябва да напуснат, или трябва да очакват непрекъснато влошаване на собственото си благосъстояние и тази липса на перспектива ги изкарва включително на протести на улицата, заяви той. Според доклада през 2020 година работната сила в България ще е рязко намаляла и с ниско образование, ще липсват квалифицирани специалисти в сфери като здравеопазване и образование.

Според министъра на отбраната Тодор Тагарев трябва да имаме адаптивна система за правене на политика за национална сигурност, при която регулярно да се прави преглед на рисковете. „Ако имаме работещи институции, бихме могли да се справим с каквито и да са проблеми“, каза министърът.