Женски пазар в НС - безсмислени препирни и трикове

Вярно е, че държавният бюджет трябва да се огледа под лупа, доколкото е най-важният акт на парламента изобщо през годината. Проблемът е, че законодателите ни зациклиха в абсолютно безсмислени препирни и трикове. Изглежда хората във властта не само не са си взели поука от протестните вълни, които заливат страната от февруари насам, но правят всичко възможно да поддържат гнева на хората на високо ниво. По всичко личи, че нервите на БСП и ДПС са изпънати до крайност и на най-дребната закачка те отвръщат с непремерена агресия. ГЕРБ също преиграват с разрушителната си дейност, без да си дават сметка, че и те са в черния списък на омерзените граждани. Разправиите и блокирането на законодателния процес са най-краткият път към окончателната делегитимация на основните държавни институции. 

 

"Само политиците могат открито да искат повече пари, за да крадат по-малко", коментира "Сега". Днес партийната субсидия минава 50 млн. лева. Партиите официално разчитат на готовите ни пари, но още по-официално запазиха правото си на дарения и от физически, и от юридически лица, както и фондонабиращи мероприятия. Проблемът на партийното финансиране въобще не опира само до наглостта, нито просто до източниците на финансиране. То винаги е било като избирателната ни система - смесено. Пари може да се вземат отвсякъде. Проблемът е в контрола и в абсолютната липса на прозрачност. Тук все още е някак си 

неудобно да обявиш, че финансираш партия. Тук е по-нормално да го правиш под масата. Тук не е прието Сметната палата да бъде истински контролен орган - да разполага с достатъчно хора и  средства, за да извършва истински проверки. Тук политиците, осигуряващи черни каси за партиите и за себе си покрай тях, не  отиват в затвора. Тук декларациите от публичния регистър са за сведение. Сигурно е едно - пътят към богатите и некрадящи партии не минава през джоба на бедния гражданин.

 

"Отсъстващите реформатори", коментира "Преса". Шестте  стъпки, които предлага Реформаторският блок за излизане от кризата, са като излизане от собствената му нелегалност. Идеите им биха могли да успеят при едно условие - коалицията да стане мощна алтернатива на сегашното и на предишното управление. Алтернативата, която предлага Реформаторският блок днес, е кабинетна. Партиите от старата десница загубиха импулса от първата вълна на летните протести. Сондажите в момента им дават подкрепа от около 7%. На теория могат да ги надхвърлят, на практика - трудно. Все пак старите десни, предлагащи уверено ново начало, не са в първа младост. На терена е и ГЕРБ, който не е загубил политическа форма засега. Блокът очевидно се нуждае 

 от възраждане на лидерството и от нов импулс.

 

"България в PISA - вай, вай", коментира "Труд". PISA за пореден път отчита, че ние сме далеч от просперитета в образованието и в икономиката. В класацията на 65 държави нашето 47-мо място е под средната черта на грамотност и успех. У нас просветният модел работи сам за себе си. Добавената му стойност е лично дело на амбициозни родители, а не на национална политика. Вместо да се вайкаме, е нужно съгласие - въпреки партийните боричкания, синдикалните страсти, беднотията, въпреки  естественото нежелание на системата да се промени. Ако няма промяна - знаем какво ни чака след 4 години, когато ще е новото  изследване: децата ни ще са силни на бакалските сметки, а ние ще  мечтаем за хайтек технологии.

 

Депутатите масово не отчитат публично как харчат полагащите им се "представителни" разходи. Става дума за прословутите 2/3 от заплатата, които получават за разходи за парламентарна дейност и сътрудници. Преди 6 месеца избраниците записаха в правилника за работата си, че всеки от тях може да публикува в своя профил в сайта на Народното събрание отчет, както и свои позиции по закони. Качването на отчети в сайта не е задължително, но справка на "Труд" показва, че избраниците не се възползват от опцията за повече прозрачност.

 

"Полицейщината в бизнеса руши, а не създава правила" е  озаглавено интервюто в "24 часа" с Даниела Бобева, вицепремиер по икономическото развитие. Тя отбелязва, че малкият бизнес възникна и съществува някак без подкрепата на финансовия сектор. Просто хората вкараха в бизнес спесетените си пари. И сега има  такива, които теглят потребителски кредит, за да направят фирма. А в ЕС всички политики вече са подчинени на правилото "Мисли първо за малкия". Не всички от тях са съвършени, някои си стоят в сивия сектор. Но нещата няма да се оправят с масирани проверки и полицейщина в икономиката. На нас ни трябват такива правила, в които нито на малки, нито на големи да им се налага да са в сивия сектор. Трябват условия, в които всички да искат да са на 

светло.

 

Най-големият проблем пред бизнеса в момента е несигурната политическа ситуация, пише "Капитал daily". Това сочи проучване между 260 работодатели и собственици на фирми, членове на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, както и сред население на възраст над 18 години, проведено от Market Links по поръчка на фондация "Конрад Аденауер". Според около 76% от отговорилите политическата криза създава проблеми пред бизнеса им и освен това тя е основен проблем и пред страната, заедно с корупцията и лошата икономическа обстановка. Средно за страната 45% биха гласували на избори, докато за  бизнеса процентът е 85. Почти половината смятат, че бизнесът няма свое политическо представителство, а от тези, които се  чувстват представени почти 25% посочват Реформаторския блок, 14% - ГЕРБ, 2,5% - Лидер, а едва 1,2% се смятат за представени от  БСП. 48% одобряват създаването на нова партия на българския бизнес.