Ще чистят ли държавната администрация с тестове за почтеност?

Задължителни тестове за почтеност за служители на ръководни позиции в държавната администрация предвиждат промени в Закона за държавния служител, приети от правителството. Мярката ще обхване 11 групи длъжности, определени като носещи висок корупционен риск.

Темата коментираха председателят на Синдиката на административните служители към КТ "Подкрепа" Кремена Атанасова, експертът по маркетинг и комуникации Георги Малчев и организационният психолог Ивайло Иванов в студиото на "България сутрин".

Опасения от натиск върху неудобни служители

По думите на Атанасова въвеждането на тестовете е част от ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост.

От синдиката принципно подкрепят мерките, насочени към ограничаване на корупцията и повишаване на доверието в държавната администрация. Според тях обаче ефектът ще зависи изцяло от начина, по който новият механизъм бъде приложен.

"Най-голямото ни притеснение е възможността тестовете да се използват като механизъм за разчистване на сметки с определени служители", предупреди Атанасова в ефира на Bulgaria ON AIR.

Тя даде пример с годишното оценяване в администрацията, което според нея понякога се използва именно за натиск върху служители.

Един тест не може да даде пълна картина

Георги Малчев посочи, че различни психологически и личностни тестове отдавна се прилагат в частния сектор. Той обаче предупреди, че кандидатите често знаят какви отговори се очакват от тях.

"Разчитаме на един тест и съм доста скептичен доколко това ще покаже наистина кои са рисковите хора", коментира Малчев.

Според него по-същественият ефект от промените е, че държавата ясно определя кои длъжности носят по-висок корупционен риск и въвежда механизъм за неговото управление.

Психологическият инструмент не решава вместо хората

Организационният психолог Ивайло Иванов обясни, че психометрични инструменти се използват в бизнеса повече от век и сами по себе си не представляват новост.

Тестовете могат да бъдат анкетни, поведенчески и ситуативни, като различните видове измерват склонността на човек да нарушава правила, да поема прекомерен риск или да действа по определен начин в конкретна ситуация.

Иванов подчерта, че резултатите не бива да бъдат единственият критерий при вземането на решения.

"Психологическият инструмент е инструмент. Нищо в света не е 100%. По тази причина винаги използваме повече от един", обясни той.

По думите му подобна оценка може да бъде съчетана с проверки на имуществените декларации и с други механизми за контрол.

Все още няма ясни правила

Кремена Атанасова заяви, че на този етап липсват конкретни правила как ще изглеждат тестовете и как ще бъдат провеждани. Тя изрази надежда подробностите да бъдат ясно разписани в подзаконовата нормативна уредба.

Синдикалният председател обърна внимание и на условията на труд и възнагражденията в администрацията.

"Успоредно с въвеждането на тестове трябва да се обърне внимание и на заплащането в администрацията, както и на условията на труд", подчерта Атанасова.

Според нея ограничаването на зависимостите в системата е също толкова важно, колкото и проверките за почтеност.

Целта трябва да бъде повече доверие

Ивайло Иванов смята, че тестовете биха били най-ефективни, ако се превърнат в част от изискванията за заемане на определени длъжности, а не в наказателна мярка.

"Не искаме да го въвеждаме като наказание. Ако е част от изискванията за заемане на отговорна позиция, това е окей", каза той.

Според психолога така могат да бъдат ограничени и безпочвените съмнения към служителите, а доверието в институциите постепенно да се повиши.

Георги Малчев обаче подчерта, че това доверие няма да бъде изградено само с един тест, а с последователни действия и реални резултати.